
– Г-н Петков, дойдохте в Своге в един нелек период…
– Наистина този период не беше лек. Първия месец дори не бях решил дали ще остана, но видях, че това е едно хубаво стопанство, с много природни дадености, добра счетоводна и лесничейска отчетност и това ме задържа. Поех отговорност пред колектива, пред обществеността и пред себе си и мисля, че имам какво още да дам на по-младите.

Инж. Тошко Петков е роден в Ботевград. Живял е до 1983 г. в с. Осеновлаг, след това в Ботевград и Правец. Завършил е техникум по горско стопанство и Лесотехническия университет. Работил е като началник-участък в ДГС – Ботевград и 24 г. като зам.-директор и директор на Държавно ловно стопанство „Витиня“, а от м. декември 2022 г. е директор на ДГС – Своге.
– Къде е свогенското горско стопанство в системата в Софийска област и успешна ли беше 2022 г. ?
– По финансова отчетност през м. г. Своге е на първо място в Северозападното предприятие. През януари 2021 г. е минал в района голям ледолом и снеголом. Колегите са правили описвания и за 2-те години са добили близо 100 хиляди кубика дървесина при план 30 хиляди на година. Работата в тази насока продължава, като добитите количества се продават на преработвателните заводи в Свищов, Велико Търново, Стамболийски. Привлечени са и външни фирми, не само местните, защото ако не се усвои за максимум 3 години, повредената дървесина изгнива и остава на място.
И особено важно – ДГС Своге за м. г. ще отчете голяма печалба, която ще бъде преведена в Министерството на финансите.
Колективът, с малки изключения, е добър. Направих една справка – от 2002 г. до момента аз съм 11-я по ред директор. Където има такова текучество на директори нещата не се случват . От опит знам, че в едно стопанство трябва да има приемственост. И назначи ли се един специалист за директор трябва да му се даде шанс, защото за една-две години нищо не се случва.
– През миналата есен имаше публикации за незаконна сеч в някои села в общината. Кой е пътят за преодоляване на тази практика в страната?

– Доколкото успях да опозная стопанството, по отношение на извършваните нарушения и бракониерските сечи, тук няма като в някои други селища групи, които правят чести набези и крадат . Тук-там в отделни райони някои се опитват с джип или УАЗ-ка, стремим се да спрем подобни опити.
По отношение публикациите в медиите, запознах се със ситуацията. Има нарушения в недържавни гори, а на частни лица. Тук вината си е на собствениците. Това трябва да се знае – собственик на над 20 дка гори трябва да си назначи охрана или да сключи договор с Горското стопанство или с частна фирма. От там идва проблемът. В тези гори, за които ставаше въпрос, е крадено от години.
Има обвинения и упреци към ДГС. Може би колегите, отговарящи за този район, не са постъпили морално – виждали са, че става нещо, но понеже тези гори не са държавни, са си мълчали. В момента се водят досъдебни производства, дали ще се заведат и наказателни производства, го оставяме на полицията и прокуратурата.
– Какво бихте искали да се промени?
– Бих искал да разясня на обществеността – нека собствениците на гори се поинтересуват от тях. Защото в Горското стопанство няма информация кой е собственик на еди кое си насаждение, нямаме достъп до кадастъра. За охраната на собствеността на гори над 20 дка на частни лица отговаря Регионалната дирекция по горите в София. Трябва да има стиковане между частните собственици и Горското стопанство. Надявам се да се обърне внимание и от бъдещото правителство на тези неща.

– Има ли и други проблеми?
– Има още един проблем- нападението на иглолистните насаждения от боровия корояд. ДГС се стреми да изсече тези петна с изсъхнала дървесина, защото това е единствената мярка за борба с него. Но ако на 10 м. до държавната гора има собственост на частно лице и то не се грижи за нея, а ние нямаме право да сечем там, короядът се разнася и точно сега може да стигне до Осеновлаг и Мездра например.
– Какви са задачите ви за тази година?
– Трябва да продължим усвояването в държавните горски територии на повредените от снеголома и короядите насаждения, които са над 60-70 хил. кубика. Другата задача ни е залесяване на 100 дка, което ще правим есента.
Започнахме обучаване и опресняване на знанията на персонала. От лятото ще започне и т. н. PFC– сертификация, започната от ЕС. Този сертификат е препоръчителен. Износът на дървесина за Европа без сертифициране не става.
– Как да приключим интервюто? През този месец бе Седмицата на гората…
– Благодаря на колектива на ДГС Своге, на колегите, които са положили много труд през десетилетията за залесяване и грижи за гората. Това, което е важното според мен – навсякъде трябва да има приемственост.