Сара Стефанова е магистър кинезитерапевт в МДЦ „Олимп“ от 10 години. Много от жителите на общината я познават и говорят за нея с благодарност, защото им е помогнала. Срещата с нея бе откровен разговор за мястото на младите хора в днешния труден живот, за мечтите и реалността и за удовлетворението от професията.
– Защо избрахте тази професия?
– В Бургас, където съм израснала, завърших училище за музикални и танцови изкуства. Първата ми специалност беше класически балет, а втората – пиано. От балета имах много травми и често се налагаше да посещавам кинезитерапевти, които ми помагаха и ме връщаха в залата. Така че в десети клас вече знаех какво ще уча по-нататък. Завърших специалността, която ми беше станала любима. По-важното обаче е как ще се реализираш след това. Харесва ми резултатът, който виждам, особено когато работя с ортопедични случаи, изпитвам удовлетворение от работата и от това, че помагам на хората.
– Кое поражда доброто Ви отношение към пациентите не само като професионалист, а и в чисто човешки план?
– За да практикуваш подобна професия може би преди всичко трябва да можеш да се поставиш на мястото на човека отсреща. Работя все още с желание. Медицинските професии като цяло са с бърнаут (прегряване) в някакъв момент и ако се стигне до там трябва човек или да си даде голяма почивка или да се откаже завинаги, защото доброто отношение е част от лечението.
– Защо като много свои връстници, особено с медицинска професия, не заминахте извън страната, където условията са по-добри, има и съвременна техника, и по-висока заплата…. ?
– Причината е моят оптимизъм. Когато завърших имах специализация по програма „Еразъм“ в Естония, където стажувах в три клиники в направленията неврология, ортопедия и педиатрия. Научих много неща, които прилагам в практиката си. Оптимизмът ми от преди 10 г. ме задържа тук и все още го има.
– Доволна ли сте от условията, при които работите в МДЦ „Олимп“?
– Имаме добра база, физиотерапията се разви през това време. Д-р Караилиева доста инвестира в апаратура и това, което ми харесва, е, че дава поле за изява на младите специалисти. Отскоро работя в екип с рехабилитатор и масажист, което разширява възможностите ни и дава добри резултати.
– Много ли са пациентите ви и с какви оплаквания идват?
– Много са, идват най-често след фрактури, инсулти, с болки в гръбначния стълб. Наблюдава се тенденция възрастта на хората с тези патологии да пада. Основното лечение, след като е овладян неврологично един инсулт, е кинезитерапията, рехабилитацията, физиотерапията, за да се възстанови болният, да проходи, да държи чашата. При нас идват и деца с гръбначни изкривявания. Записваме нови пациенти напред във времето…
– В този смисъл какво бихте посъветвали хората, които се нуждаят от този вид терапия?
– Изключително важно е движението. След една определена възраст, особено в България, хората спират да се грижат за себе си. А важното е да продължат да се движат активно и да се хранят здравословно.
Движението е лечение. Всъщност, кинезитерапията в превод означава лечение чрез движение. Не е задължително да се тича, може и чрез ходене по 10 – 11 хиляди крачки дневно. Като кинезитерапевт съветът ми е в нито една възраст човек да не спира да се движи.
– Какво според Вас трябва да се промени в областта на медицината в България?
– В областта на медицината е нужна много работа. Един кадър се създава поне за 5 години, за да е добър, адекватен, а след това в практиката той продължава да се обучава. За да има промяна трябва да се осигурят повече кадри и по-високо заплащане. Става въпрос най-вече за средния медицински персонал, който е „работягата“ в медицината. Да се създаде дългосрочна програма за тяхното развитие, да се осигури съвременна база. Още преди 10 г. в Естония работеха с роботи… Трябва да се подобри организация на работата в лечебните заведения.
Положителното при нас в България е, че има толкова бърз достъп до здравни специалисти, докато в чужбина трябва да се чака с месеци.
– Как се виждате след 10 години?
– Трудно ми е да кажа. Когато завършвах имах много ясна визия… Сега нещата са много динамични.
– Какво е най-важно за Вас като кинезитерапевт?
– Да работя съвестно, да помагам на хората. Това е моята задача, за това съм учила. Убедена съм, че ако имаш ясна цел, можеш да я постигнеш. След това трябва да си поставиш нова цел – за да имаш път, по който да вървиш…
