Внезапно, през мъглите на миналото пред нас се яви една снимка на 111 г., запечатала щастлив момент от живота на семейството на поета Александър Вутимски. Тя дърпа завесата на времето и пред очите ни застават с цялото си достойнство и красота хора, живели много отдавна, но близки на тези, които се вълнуваме от миналото на родния ни край. Тази снимка добавя нов щрих към биографията на поета.
Вутимски е роден в Своге, но всички негови роднини са от с. Лакатник. Баща му Коце Вутов е от рода Вражалете, а майка му Сава е от Кривулчанете. Те са имали шест деца, родени в следната последователност (установена със съдействието на служба ГРАО в Община Своге). Пръв се ражда в с. Лакатник Мито –1905 г., кръстен на името на бащата на Сава – Митър Кривулски. Това детенце умира на две години. През 1907 г. се ражда Надежда, също в с. Лакатник. През 1909 г. – Стефан, през 1910 г. (или 1911 г.) – Петко, Кирил е през 1913 и Александър-1919 г. Последните четирима се раждат в с. Своге.
През лятото на 2021 г., семейство от кв. Ливада в гара Лакатник, потомци на рода Вражалете, започва солиден ремонт на стара наследствена къща в двора си. В една от стаите имало старинен гардероб, грохнал вече от времето и от насекоми, служил на рода близо 100-на години. В него все още имало вещи на предците им. Изнасят гардероба, отварят го и между вещите намират окъсана снимка, от която ги гледат няколко човека. Не познават никого и оставят снимката върху дънера на една отрязана череша.
В този момент по улицата преминава Емил Пешев, чиято майка е от рода Вражалете, той е братовчед по майчина линия на поета Вутимски. (Емил Пешев е краевед, автор на книга за Вражалете). Влиза в двора и започват разговор с домакините за намерените вещи. Тогава той забелязва, че има нещо на дънера на дървото, отива и взема снимката. Вълнението му е голямо. Разпознава редица свои роднини: родителите на Вутимски Коце и Сава, баба му, своята баба, други хора от с. Лакатник. Показа снимката и на мен. Тя беше с откъснати части отгоре и отдясно. Леко напукана, немного ясна, но хората се виждаха. На гърба на снимката пишеше: „На кръщението на Петко Вутов. 1910 г.“ (От ГРАО посочиха година на раждане 1911).
Сканирахме снимката и изпратихме копието на компютърен специалист да я обработи. Резултатът беше много добър. Видяха се невидими детайли. При разглеждането ползвахме лупа, сравнявахме лицата с други снимки от този период. Заснетите хора са се подготвили добре за двете важни събития-кръщенето на Петко и правенето на снимката- облекли са се хубаво, имат много позитивно излъчване, сякаш отправят поздрав към бъдещето. И те наистина са се увековечили. Сниманите лица са наредени в три линии. Най-отзад са мъжете-прави. Най-в ляво са двама младежи, които още не сме разпознали, но са от рода на поета. Те са с папионки и цветчета на реверите. В центъра е Коце Вутов Вражалски, бащата на Александър Вутимски. Коце е облечен в елегантен, добре ушит костюм, с елече, с бяла риза и вратовръзка. На ревера на сакото има поставено цветче. Той е с мустаци, леко засукани нагоре. Лявата си ръка е поставил на рамото на съпругата си Сава, която седи пред него.
Това е единствената засега снимка на Коце Вутов, на която той се вижда така ясно, вижда се, че е бил много хубав човек, облечен с вкус. Облеклото му показва добър стандарт на живот. Той е бил шивач и търговски агент на фирмата за шевни машини „Сингер“. Досега беше известна само снимката от сватбата му през 1904 г., където със Сава са с шаячни дрехи и той е с калпак. До него е сниман депутатът от с. Лакатник Стоян Ценов. Облечен в бял костюм, с елече и папионка. На ревера също има цветче. За него може да се разкаже много, но това при друг повод. Мъжът до него също е с добре ушито сако, с цвете на ревера, поставил е лявата си ръка на рамото на жената, седяща пред него. Видът му издава уверен и силен човек. Още не сме категорични кое е това семейство.
По средата на снимката са подредени жените, насядали на пейка. Най- отляво е баба Анастасия Вражалска, майката на Коце и Петра, и баба на поета Ал. Вутимски. (Баба Анастасия има и други деца, които не са на снимката). Тя държи в скута си много хубаво детенце, облечено в хубава рокличка, добре подстригано. Предполагаме, че това е Надежда, сестрата на поета. Следва дъщерята на Анастасия – Петра Вутова Вражалска, сестра на Коце. Петра е известна с трудолюбието и човечността си. Знаела е много песни, предания, легенди. Интервюирана е от Михаил Арнаудов и разказаните от нея неща са включени в сборниците за народни умотворения. На снимката следва Мария, която е баба на Емил Пешев по майчина линия. Мария е втората съпруга на Величко Вражалски, братовчед на Коце. (Величко е виден общественик и учител.) Мария държи сина им Митко, който е починал малък. Облечена е в хубав обшит сукман и светла блуза. Вижда се, че е била много красива жена. Тя е баба на Емил Пешев. Следва Сава Вражалска (Кривулска), майката на Вутимски. Облечена е, както и другите жени, с празнични дрехи – разкошна бяла блуза и пола с къдрици. Косата си е прибрала с характерния бариш. В ръцете си държи бебето Петко, повито в пошивани пелени. Вижда се как с лявата си ръка придържа пеленачето. От тази снимка личи, че Сава е била хубава, приветлива жена и на лицето й личи майчиното щастие.
В светски дрехи и прическа до нея седи Мария-съпругата на Стоян Ценов, той е застанал точно зад нея. Следващата дама е свързана с мъжа зад нея, той е сложил ръка на рамото й, също хубава и ведра госпожа. До нея седи монахиня, за която за сега нищо не знаем. Тя държи на коленете си момченце, вероятно това е Стефан, най-големият брат на Вутимски. Ако се сравни това момченце със седналото на рогозка пред монахинята момиченце, ще се види, че двете деца много си приличат. Допускаме, че това момиченце може да е Надежда, приликата между тях е голяма, тогава остава въпросът кое дете държи баба Анастасия (През 1910-1911 година Надежда е била на 3, а Стефан над 1 година.) При увеличението на снимката се вижда, че последните три жени са били напрегнати при снимането, гледат втренчено в обектива и са се хванали за ръце, вероятно са се притеснявали.
До монахинята има още една жена, облечена в пола с волани, но на мястото на лицето й снимката е скъсана. В редицата на децата прави впечатление едно красиво тъжно момиченце, чиято майка е починала-първата съпруга на Величко Вражалски – Анастасия. Това момиченце се казва Славка, седнала е пред Сава, облечена е в хубава рокличка. Славка е имала няколко деца, от които оцеляват две – Минадора и Мария. В ляво от момчето с шапката на горния ред при увеличение се вижда интересен предмет-шкаф или печка. Върху него има два предмета – вероятно светилник и часовник. Отпред, до децата е оставена шапка, вероятно на съпругата на Стоян Ценов или негова.
Надяваме се да се намерят още снимки на рода, тогава може да уточним неяснотите. Снимката е направена пред къща с цветя около прозореца, но не може да се определи дали е в с. Своге или в с. Лакатник. Допускаме, че Вражалете са се снимали пред малката къщичка, в която под наем е живяло семейството на Коце в Своге, и която беше съборена. Сега улицата, на която е била къщичката, носи името „Александър Вутимски.“
Така при нас неочаквано и изненадващо дойде полъх от миналото и ни донесе част от романтиката на други времена. Снимката ни представи образите на семейството на Вутимски в щастлив за тях период. След няколко години те ще преживеят голяма трагедия при боледуването си от туберкулозата.
Виолета Дичева
Емил Пешев
