Д-р Никол Николова е специалист офталмолог в София с над 10 години медицински опит. Тя е част от екипите специалисти на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Александровска“ и ДКЦ 20 – София. Извършва консултативни прегледи, диагностика,профилактика и лечение на очни заболявания и в МБАЛ – Своге.
Завършва Медицинския университет – София. Специалност „Очни болести“ придобива през 2021 г. През 2024 г. придобива и магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.
Повишава своята квалификация с курс по окулопластична хирургия към британски офталмологични уъркшопи и по факоемулсификация в Индия, по ангиография и томография, лазертерапия и катарална хирургия в Медицински институт – София и др. Участва в международни и национални конгреси и семинари по специалността. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по офталмология и Българско глаукомно дружество.
– Откъде дойде интересът Ви към медицината, д-р Николова? Защо се насочихте към специализация по очни болести?
– Винаги съм искала да помагам на хората и да съм полезна в обществото. Решението да уча медицина дойде още в 10-ти клас с интереса ми към биологията и химията. Харесва ми логичността в тези науки и примерът, който едновременно следвах от баща ми и дядо ми (те са ветеринарни лекари). Дядо ми беше изключително отдаден на науката и професията си.
Интересът ми към очните болести се зароди години по-късно. След известно колебание от моя страна си избрах специалност, която съчетава няколко много особени качества – прецизност, естетика, фина моторика и възможност за промяна качеството на човешкия живот. Зрението е едно от най-важните човешки сетива, а за мен най-голямата награда е да виждам щастието в очите на хората, когато проблемът със зрението им е решен.
– Защо решихте да работите и в свогенската болница? За възрастните пациенти с по-сложна диагноза и съпътстващи заболявания това е добре, спестява се неудобството да пътуват до столицата. Разполагате ли тук с необходимата съвременна апаратура за диагностика и лечение?
– Родена съм в Северозападна България и изборът ми да работя в гр. Своге не беше случаен. Този град ми носи усещането за нещо много познато и близко, усещане за принадлежност. Смятам, че добрата медицина и достъпът до специалисти не трябва да е съсредоточен само в големите градове. Хората от по-малките населени места също заслужават лесен достъп до качествена медицинска помощ, особено с тенденцията към застаряване на населението. МБАЛ „Своге” разполага с модерна и специализирана апаратура, която може да осигури качествени прегледи и прецизна диагностика.
– Наскоро взехте участие и в безплатните очни скрининги в няколко градове в Софийска област. Какво Ви впечатли най-много?
– Скринингът беше насочен към иновативно диагностициране на определени очни заболявания с помощта на изкуствен интелект. В днешно време медицината и технологиите се развиват с изключително бързи темпове и ние, лекарите, също трябва да следваме тези темпове.
Впечатли ме това, че голям брой пациенти бяха информирани за предстоящата кампания и проявиха интерес към иновативното изследване. За мен беше изключително интересно да отбележа точността в диагностиката на изкуствения интелект спрямо конкретни очни заболявания като глаукома, дегенерация на макулата и диабетна ретинопатия.
– Защо повечето от нас търсят помощ едва когато установят, че зрението им започва да намалява? Защото в повечето случаи не се изпитва болка или по принцип сме немарливи към зрението си?
– Хората не са достатъчно информирани за сериозността на проблема. Мислят си „ще изчакам и ще ми мине”. Именно целта на профилактиката е навременното диагностициране на заболяванията и повишаване здравната култура на населението. Смятам, че през последните години все повече хора обръщат внимание на здравето си и тази тенденция за отлагане на прегледите ще остане в миналото.
Пациентите трябва да са информирани и запознати с това, че повечето очни заболявания се развиват постепенно и безболезнено. Човек често не забелязва първоначалните промени, а когато едното око вижда по-добре, то дълго време може да компенсира намаленото зрение на другото. Затова винаги подчертавам колко е важна профилактиката!
– В предварителния ни разговор казахте, че когато зрението започва да се губи, в много от случаите вече е късно за лечение. Защо?
– Защото при редица очни заболявания увреждането настъпва постепенно, без болка и често без осезаеми симптоми в началото. Когато пациентът забележи, че зрението му е лошо, понякога заболяването е толкова напреднало, че ние може да лекуваме единствено последствията. Структурите на окото вече са претърпели необратими увреждания.
Такъв пример е глаукомата-тихият убиец на зрението, която уврежда зрителния нерв, а загубеното вече не може да бъде възстановено. Съвременното лечение може да забави или да спре прогресията, но не може да върне вече загубеното зрение. Разбира се, не винаги когато имаме намаляване на зрението, това означава необратим процес. Именно затова апелирам към навременните и редовни профилактични прегледи.
– В много професии целодневно се използва компютър, от малки децата свикват със смарт телефоните и те станаха неотменна част от ежедневието на 3-4 поколения. Не говорим за явната полза от тях, а за негативното им отражение понякога върху зрението ни. Къде грешим?
– Това е отговорност на родителите. Те трябва да учат и възпитават децата си на движение и спортна култура. За съжаление в ерата на телефонните и компютърните устройства не страда само зрението – това е цялостен проблем за здравето на подрастващите.
Все по-често се наблюдава тенденцията към затлъстяване и метаболитни проблеми, както и заболявания на опорно-двигателния апарат. Моят съвет към родителите е не да забраняват напълно технологиите, а да създават здравословни навици за тяхното използване.
Децата трябва да имат достатъчно време за игри навън, за спорт и занимания, които не са свързани с екрани. Важно е да възпитаме тези навици в ранна детска възраст и да не забравяме, че зрението в детството е в процес на развитие и грижата за него е инвестиция в бъдещето.
– Какви съвети ще дадете на нашите читатели за профилактиката на очните заболявания и ранната им диагностика?
– Моят апел към всички пациенти е да провеждат редовни профилактични прегледи, съобразени според тяхната възраст и придружаващи заболявания. Хората със захарен диабет, високо кръвно налягане, фамилна обремененост за глаукома или други очни заболявания трябва да бъдат особено внимателни и да следват препоръките на своя офталмолог.
При децата е важно зрението да се проследява от ранна детска възраст, тъй като някои очни заболявания могат да останат незабелязани и да повлияят на нормалното зрително развитие. Всяко заболяване, хванато навреме, има лечение. Това улеснява не само нас – специалистите, но и намалява “товара” върху здравната система.
Като заключение бих добавила, че зрението ни е едно от най-важните сетива и грижата за него не трябва да започва, когато го губим. Профилактиката не е формалност, а лична отговорност към собственото ни здраве.
