Екипът на Центъра за почасово предоставяне на услуги в общността и в домашна среда

Тази година не беше никак лека за Центъра за почасово предоставяне на услуги в общността и в домашна среда. Епидемичната обстановка увеличи потребностите на нуждаещите се от грижи самотни, възрастни и болни жители на общината и усложни неговата работа. Раздадени бяха големи количества хранителни продукти по домовете им, организирани бяха посещения на специалисти и транспорт на хора с увреждания до лечебни заведения, извършваха се разнообразни услуги по време на изолацията с цел ограничаване разпространението на вируса и др.

 Работещите тук при срещата ни не се наеха да правят оценка на свършеното, защото по думите на ръководителя на Центъра Мирослав Цветков тепърва предстои още повече работа.

– Трябва да подготвим нашите потребители за идващата зима – каза той. – Чрез домашните помощници ще съберем информация кой от каква помощ има нужда – дали някои са все още без осигурени дърва, без трайни хранителни запаси. Предвиждаме отново доставка на продукти от дарители – наши партньори, големи търговски вериги и др. Водим преговори с тях за безвъзмездна помощ на хората на патронажни грижи, които са вече над 400 в общината. Така ще могат да разполагат по-спокойно с парите, които получават, за да си купуват лекарствата през студените месеци. От м. януари досега през Центъра са минали над 650 човека като потребители.

 Друга година не сме имало толкова. Като включим към тях и хората, които ежедневно идват в Центъра за някаква помощ извън предвидената по програмите, работата ни се увеличи много.

Постоянно има случаи на бедстващи самотни жители на общината, някои от които без съдействието на нашите служители са направо обречени. Работата ни не е лесна, но сме удовлетворени, когато им подадем ръка за помощ и видим надежда в техните очи. За нас най-голямата награда са думите на благодарност.

Последният случай е на Христо Христов от с. Бов. Когато за пръв път отишли от Центъра при него, след като получили сигнал от домашния помощник, го заварили в окаяно положение. А паянтовата къщурка, в която живеел, била с разрушени стени и паднал покрив. Трябвала й само една по-силна буря, за да се срути окончателно.

И се започнало ходенето по мъките. Настанили го в болница, за да се възстанови. Макар и на 66 г. Христо вече изкарал два инсулта, бил трудноподвижен, преживявал с пенсия по болест от 170 лв. и видимо тежал колкото едно дете. Започнали да търсят дом за възрастни хора, където да го настанят. Трябвало да водят борба, защото приемането в  тези институции било забранено поради пандемията. Насочили се към дом за стари хора „Дълголетие“ в столицата. Свързали се със социалното министерство, с Агенцията за социално подпомагане с предложение да бъде разрешено настаняването му, защото нямало да оцелее през идващата зима. Четири месеца продължила борбата.

След оказаното съдействие за кризисно настаняване на възрастния човек, от Центъра подготвили всички документи и той е транспортиран за необходимите многобройни изследвания. В началото на октомври  Христо е настанен в новия си дом. „Надяваме се да е здрав и да доживее до дълбоки старини“ – това му пожелаха служителите в Центъра.

Това, което прави Общината за подкрепа и помощ на нуждаещите се, вече е традиция. Центърът пое ангажимент преди 2 години, помогна и продължава да помага на две деца – сираци, които се отглеждат от баба им. Осигурява им се храна, както и превоз до училището в съседното село и до Центъра за обществена подкрепа, с тях работи и психолог. Сега с радост социалните работници споделят, че те са се променили, започнали да общуват, израснали са физически и интелектуално. И повече да се усмихват. Казано простичко – върнали им детството. А бабата вече получава пенсия и детски надбавки, с което се гарантира сигурен, макар и минимален доход.

Наскоро на самотен човек с увреждания от града е закупена нова по-съвременна инвалидна количка, с която се улеснява придвижването му. Оказват съдействие и за лечението на тежко болен от Паркинсон съгражданин.

В момента по различните програми към Центъра са заети на трудови договори към 80 човека – домашните помощници, рехабилитатор, медицинско лице, психолог, санитар. Всички те, заедно със служителите в Центъра имат нещо общо – това е състраданието и готовността да окажат подкрепа на хората, които се нуждаят от нея, да им върнат вярата в доброто. Затова се надяваме да приемат нашето предложение да наречем Центъра с дълго име просто Център „Надежда“.

Вашият коментар