Нямаме друг изход, освен да сме оптимисти

Прекратихме работата, както всички от ресторантьорския бизнес, веднага с обявяването на извънредното положение. Платени бяха заплатите, осигуровките, наема… Фирмата пусна всички в неплатен отпуск, някои от работниците бяха съкратени. Подадохме в Общината молба да не плащаме наема за времето на извънредните мерки. И болничното хранене бе намалено, защото и пациентите намаляха, нямаше планови операции. Решихме с останалите няколко работници да предлагаме храна за вкъщи. Разнасяме я до 17 ч. след обяд. Има постоянни клиенти, които се възползват от тази услуга, но те не са много.
Не се кандидатирах за средства по схемата 60/40, защото това е мярка за работещи предприятия. Дори държавата да поеме 60 процента от средствата за заплати и осигуровки, ние не можем да платим останалите 40 процента. В Англия държавата пое 80 процента.
Заповедта на министъра на здравеопазването за отваряне от 6 май на заведения и ресторанти само на открито приемаме с облекчение, макар че това няма да реши проблема с клиентите. Първо защото външните пространства не са големи и като се спазят изискванията масите да са на определено разстояние една от друга и броят на клиентите на всяка от тях да бъде ограничен, възможностите се намаляват драстично. И второ – хората все още са наплашени от епидемията и ще избягват посещенията, а освен това много от тях вече са с минимални средства.
Не очаквам наплив от клиенти. Но все пак е нещо, че се започна отнякъде. Лично аз мислех, че тази карантина ще продължи до по-късно. Надявам се да излезем от тази ситуация, въпросът е по какъв начин. Положението ще е тежко още много време. Очаквам кризата в ресторантьорския бизнес да продължи поне 5-6 месеца т. е. до края на годината. Оптимист съм, нямаме друг изход, освен да сме оптимисти. Надявам се нещата да се оправят с времето.
На нашите съграждани бих пожелал да останат здрави и усмихнати и да спазват препоръките за борба с коронавируса.