– Д–р Стефанова, има ли момент през последния месец, в който съжалихте, че сте лекар? Вашата професия се оказа най-рисковата, а вие, медиците, сте на първата редица в борбата с коронавируса…
Работата на лекарите и на другите медицински лица е преди всичко призвание, преди да бъде професия. Аз и колегите ми сме били изложени на рискове многократно, но в нито един от тези моменти не съм съжалила. Настоящата битка е много тежка и въпреки това по никакъв начин не би променила отношението към работата ми!
– Разполагате ли с необходимите предпазни средства и като личен лекар вече имате ли среща с това заболяване?
До този момент правя всичко по силите си да подсигуря предпазни средства и за себе си, и за екипа, с който работя. Хората, с които се борим заедно всеки ден, са много важни, защото за да сме полезни на другите, преди всичко самите ние трябва да се запазим здрави. Затруднения при снабдяването с предпазни средства разбира се, че има, най-малкото защото в световен мащаб никой не е очаквал подобна ситуация, но към момента с общи усилия се справяме. Относно втората част от въпроса Ви – към момента не съм се сблъсквала със заболяването.
– Вашите пациенти търсят ли Ви по телефона за консултация, притеснени ли са и успявате ли да поставите точна диагноза, да успокоите уплашените?
Отчитам, че консултациите по телефона са доста зачестили. Съвсем нормално е хората да се притесняват, като разбира се не винаги това е основателно. За момента успявам адекватно да насоча и посъветвам пациентите си. Що се отнася до диагностицирането, по телефон е трудно. По-скоро целта на телефонните консултации е да се определи дали състоянието е спешно или неотложно и да се даде първоначална препоръка.
Пациенти, които са силно уплашени, до момента нямам. Много се радвам на разумния и отговорен подход на хората – обаждат се, за да обсъдим притесненията им, да получат информация за болестта и препоръки как да се пазят.
– Как реагирате или ще реагирате ако се усъмните, че са налице симптоми на COVID–19?
Има протокол относно поведението ни при подобно съмнение и следва да го спазваме стриктно.
– Много от по-възрастните са с хронични заболявания. Част от тях вероятно идват на преглед в кабинета или търсят съвет по телефона, за да поддържат лечението си. Сигурно има и такива, които поради опасността от заразяване прекъсват контакта си с Вас, престават да пият лекарствата си… Какво бихте ги посъветвали?
Към момента ми прави впечатление, че доста от по-възрастните и хронично болните пациенти разчитат на свои по-млади роднини. И тук е апелът и съветът ми именно към тях – обръщайте внимание на своите родители, на своите баба и дядо. В суматохата не бива да допуснем да неглижират своето лечение. Не бива да забавим помощта за тях, когато е жизнено необходима.
Както вече споменах, пациентите, които се притесняват, все по-често се обаждат по телефона, а след това идват в кабинета, когато това е необходимо. В поликлиниката се спазват всички противоепидемиологични мерки, за да ограничим този риск максимално.
– Хората, посветили се на най-хуманната професия, заслужено получиха и получават ръкопляскания в знак на благодарност. Като част от тях как приемате този жест и на кого бихте ръкопляскали Вие лично?
Както всеки човек, така и аз почувствах удовлетворение от това, че усилията на мен и колегите ми са оценени. Отново казвам, битката с вирусът COVID–19 e от тежките и подкрепата от хората има ключово значение за нас и в професионален, и в чисто човешки аспект. Тук е момента аз да благодаря! И бих ръкопляскала точно на всички тези многобройни съвестни хора, които приемат ситуацията отговорно – с мисъл за собственото здраве и безопасност, но и за здравето и безопасността на останалите, включително и на нас – лекарите. БЛАГОДАРЯ!
– Какво е Вашето послание към пациентите Ви, към жителите на община Своге?
Пазете се и бъдете отговорни. От действията на всеки един от нас зависи развитието на ситуацията. И искрено вярвам, че ние – жителите на община Своге можем да се справим като истински екип!
