Залата в читалището на село Гара Бов трудно побра всички, дошли на 11 януари да поздравят 100-годишния юбиляр. Огромна торта, цветя и много подаръци бяха поднесени на дядо Весо. Към него бяха отправени и безброй топли думи от заместник–кметовете на общината инж. Валентин Михайлов и Нина Копринджийска, която връчи и поздравителен адрес от името на кмета Емил Иванов.
Рожденикът беше поздравен и от кмета на Гара Бов Марио Вутов, Виолета Петрова – председател на общинската организация на хората с увреждания и Красимир Иванов – председател на местния пенсионерски клуб.
От името на местното читалище „Светлина 1986“ приветствие и табло с колаж от снимки с участия на дядо Веселин в разностранния живот на селището поднесе Нина Иванова.
„В това село днес само читалището е по-старо от него – каза тя – Над сто забравени думи от местния говор е написал за историята на селището и обяснил какво означават, дал е подробна информация за традициите и обичаите в миналото, за местните родове, за произхода на имената на различните местности.
Той е най-ревностният и дългогодишен читател в библиотеката. Много обича като дойде да си вземе книга, да остави нещо, написано от него. И всичко, което е казал, сме го записали. Няма мероприятие, в което да не се е включил. Бил е писар в общината навремето и е запомнил кои хора от кой род са и доскоро си спомняше най-старите ни жители кога са родени“.
Въпреки достолепната си възраст дядо Весо показа завидна бистра мисъл, благодари на своите гости за вниманието и пожела на всички да достигнат и надминат неговите години.
Музикални поздрав поднесе група “Бовска китка“.
В този ден край юбиляра се бяха събрали неговите близки, които го обградиха с много любов и внимание. Той има две дъщери, четирима внуци, пет правнуци и две пра-правнучета. Най-малката от тях е едногодишната Марая, родена на 8 януари, близо до неговия рожден ден. И така двамата ги делят 99 години – почти един век. Интерес предизвика родословното дърво на дядо Веселин, изработено от майката на Марая – Симона Николаева.
Всички от големия род на столетника, неговите приятели и съселяни го прегръщаха с обич и гордост, за това, че е пример за родолюбие и с благодарност за всичко, сторено от него за селището.
