Клуб „Доверие“ е важна част от общността на Своге

Началото на клуба се поставя през 2005-та година. Учредители на неправителствената организация са Мария Чамова, Елена Божилова, Милка Георгиева, Преслав Асенов, Еленка Георгиева, Любен Апостолова, Кирил Иванов, Георги Величков, Янка Иванова, Божурка Алексиева.

За председател е избрана Милка Георгиева, а за членове на ръководството – Еленка Георгиева и Мария Чамова.

Първото помещение, предоставено от тогавашния кмет на общината Емил Иванов, е бившият клуб на дейците на културата. Традицията продължават и следващите кметове, които подпомагат клуба със средства, безплатни превози и оборудване. След години той се премества в помещение на автогарата и получава ново обзавеждане.

Много и разнообразни са инициативите на клуба за хората от третата възраст – екскурзии, беседи, срещи със сродни клубове, медицински прегледи, конкурси, благотворителна дейност, курсове, участие в самодейни състави, чествания на национални и местни празници и др. Активната дейност на клуба намира място на страниците на две книги с автор Людмила Петрова.

Как изглежда клуб „Доверие“ през погледа на част от неговите учредители и какво е той за тях?

В предишна публикация за живота на клуба разказа Милка Георгиева – неговият пръв и най-дългогодишен председател. Срещнахме се с още двама от учредителите и дългогодишни членове.

Мария Чамова:

Клубът за мен е място, където се срещаш с приятели. Много интелигентни хора членуваха в него през годините. Събирахме се с голямо удоволствие, защото имаше интересни изяви, музика, представяне на книги, екскурзии. Бяхме изградили много добри взаимоотношения помежду си.

Интерес към нашата дейност проявяваха и пенсионери, и по–млади хора. Освен традиционно по-големия брой жени, в живота на клуба участваха и много мъже, някои от които като Кирил Иванов и  Преслав Асенов бяха сред учредителите.

Сред активните членове бяха Боян Цветанов, Кирил Евлогиев, Даньо Божков. Сбирките посещаваха бизнесменът Ваньо Янкулов, бившите кметове Михаил Рашков и Емил Атанасов. Гостуваха ни талантливи местни автори, между които и Никола Николов, чиито книги обсъждахме.

За съжаление много от членовете на клуба си отидоха от този свят, но винаги, при всяка сбирка се сещаме за тях – никой не е забравен.

Много е хубаво, когато има място, където хората да общуват помежду си. Сега по-младите от нас, които създадохме клуб „Доверие“, продължават неговата дейност.

Искам да пожелая на членовете на „Доверие“, на всички пенсионери да бъдат здрави, да са добри един към друг и да не изпускат нито една сбирка на клуба – да се събират, да им е хубаво на душата, да има разнообразие в живота им.

Еленка Георгиева:

– Животът на повечето от възрастните хора е скучен и труден. Искахме да го разнообразим и да си помагаме, да имаме място, където да се събираме, да споделяме и радостни, и тъжни моменти. Всеки да почувства приятелско рамо и да знае, че може да разчита за разбиране и подкрепа. Затова решихме да създадем клуб „Доверие“.

Обиколихме из града да търсим помещение, ходихме на много места и накрая кметът Емил Иванов каза: „Предоставяме ви най хубавото място – бившия клуб на дейците на културата“. Това беше посрещнато с голяма радост от нас. В началото нямахме необходимото обзавеждане и всеки донесе по нещо от вкъщи.

Оказана ни бе помощ и от Общината, която продължи и през годините, увеличиха се членовете на клуба, разшири се и дейността му. Милка Георгиева беше много инициативна, имаше различни и интересни идеи да помагаме на хората, които осъществявахме.

Събирахме помощи за социално слабите. Когато стана наводнението в с. Цар Калоян изпратихме голям брой кашони с дрехи. Няколко години отглеждахме картофи, които раздавахме на най-нуждаещите се. Правихме дарения на дома, създаден от отец Иван в Нови хан.

Организираха се и много екскурзии. Обиколили сме всички съседни страни, поддържахме приятелски връзки със сроден клуб в Димитровград (Цариброд), правехме срещи и посещения за Коледа и Осми март. Участвахме в Празника на зелето в Словакия, обменяхме опит и с клубове от страната. Някои от нашите членове се включиха и в хор „Сезони“.

Постепенно членовете на „Доверие“ се увеличиха. Включиха се приятели, близки, колеги, съученици.Със смяната на поколенията ръководството и дейността на клуба вече се пое от по-млади хора, но Милка Георгиева има най-голям принос за успешното му развитие през вече над 20-годишната му история.

Аз обичам да съм сред хора, да помагам. Затова клуб „Доверие“ за мен означава много. За нас, пенсионерите, е важно да се чувстваме част от общността. На всички бих пожелала здраве, да идват по-често в клуба и да участват в живота му.