…Връщаме се към началото. След гимназията се включила в курсове за дружинен ръководител и започнала работа първо в Костинброд и Пожарево, после в Своге. Когато дошла в града първото ѝ впечатление било, че отвсякъде е ограден с планини, за разлика от родния край – Бяла Слатина, където погледът ти потъва в равнината чак до хоризонта.
Постепенно тръгнала по пътя на нередовен учител. По това време завършилите педагогическа специалност били все още недостатъчно и започнала да преподава в началния и прогимназиалния курс – първо пеене и рисуване, после – математика и физика. Обичала тези предмети и имала отлични оценки в гимназията. Така минали 10 г.
21-годишна се омъжила за Милко Станчев и 65 г. прекарали заедно в добро и в лошо. През годините се раждат двете им дъщери и случайно или не и те по-късно се насочват към учителската професия.
Най-възрастното поколение помни Мария с последната ѝ работа – началник отдел „Чистота“ в предприятието „Комунални услуги“. За хората, с които е работила, г-жа Станчева пази най-добри спомени. „Помагах им много и те ме обичаха – споделя тя. – Не сме се забравили с някои от тях и досега често питат за мен“.
И като търсим най-интересното от живота ѝ през годините, Мария не може да забрави с каква радост са посрещнали жителите на Своге обявяването му за град, превърнало се в истински празник. Спомня си и строителството на читалището и всичко останало през 20-годишния период, в който съпругът ѝ е кмет на града. Преживявала е с него тревогите, проблемите, подкрепяла го е, радвала се е на постигнатото.
Участвала е активно в обществения живот на града. Заедно със съпруга си е била част от хор „Смирненски“ още от създаването му. Концертите, които са изнасяли, фестивалите, в които са участвали, са оставили трайна следа в живота на Мария.
С удоволствие разказва и за самодейния театрален състав, с който е пряко свързана. Усмихва се, споделяйки как са посещавали с поредната пиеса селата, а късно след представлението сядали на някоя поляна, вадели торбата с хляб, сирене и праз или чесън и си хапвали под лунната светлина с най-добро настроение, с много смях и шеги.
„– Възрастта си казва своето и приятелите си отиват един по един. Освен книгите и филмите, които ми запълват времето, плета и чорапи и ги подарявам.
На моите съграждани бих пожелала в дните преди празника на Своге да са много здрави, да не губят интерес към живота, да имат силен дух и да достигнат моята възраст“ – казва г-жа Станчева.
Разделяме се и тя се връща към недочетената книга. Спомените са я върнали за малко в младостта ѝ, озарили са с усмивка лицето ѝ и тя сякаш е свалила поне 20-тина от годините си на кандидат – столетница.
