На 30 октомври гражданско сдружение „Ти решаваш за Своге и балкана“ организира среща с граждани против планираните сондажи в община Своге. Събитието,което се проведе в читалище „Градище 1907“, продължи 2 часа.
Проучвателни дейности по Проекта за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „ЕЕ-1“ са планирани за срок от 3 години и обхващат територии от общините Своге, Ботевград и Мездра, както и Софийска област и Враца. В проекта попадат части от пет защитени зони по мрежата „Натура 2000“, а в района на Искърския пролом са планирани 8 сондажа с дълбочина до 1900 метра.
Кристиян Петков – съуправител на сдружението, съобщи, че на 15-ти септември е стартирала подписка срещу планираните сондажи, която ще приключи на 10 ноември и ще бъде внесена до 15-ти. В момента членове на сдружението картографират водоизточниците в Лакатник и Гара Бов, защото се оказва, че много от тях не са регистрирани в Басейнова дирекция. Веднъж регистрирани, ще може да се докаже, че планираните сондажи не спазват законови буферни зони.
Филип Кирилов – жител на с. Желен и член на сдружението, представи неговите цели пред присъстващите, изразявайки опасенията от замърсяване, отравяне и увреждане на водоизточниците на питейна вода от планираните проучвателни сондажи в близост до речните корита в района.
„Дори преди да започнем да говорим за замърсяване, дълбоките сондажи от стотици метра в карстовите почви, характерни за района, имат висока степен на непредвидимост и могат да доведат до изчезване на водоизточници“. – каза г-н Кирилов. Според него канадският инвеститор, който планира сондажите в община Своге „следва“ полезните изкопаеми – започнали са в централна Сърбия, но там са получили отпор, успели са в Източна Сърбия и сега вече преминават в Западна България.
Той призова жителите на общината да се включат в подписката срещу планираните проучвания за ценни метали в района.
Изказаха се поканените гости експерти – Росен Василев от управителния съвет на Българска фондация „Биоразнообразие“, Петко Цветков – председател на управителния съвет на Сдружение за дива природа „Балкани“ и Тома Белев – специалист по защитени територии и зони.
Петко Цветков посочи, че такива проучвания никога не се извършват „на сляпо“ и фирмите инвеститори, заявили интерес, вероятно вече имат информация за наличието на ресурси и проучванията са само с цел легитимация и узаконяване на едно последващо ползване. Той запозна присъстващите с ограниченията, свързани с „Натура 2000“.
„Натура 2000“ не би ви спасила от развитието на подземен или открит златодобив. Опасността е във влошаване на цялостната екологична картина, от една страна при сондажите, но и при самата дейност на рудодобив. Не само върху природата като видове и местообитания, а и върху качеството на въздуха и почвите. Като граждани трябва да следите процедурите изкъсо, защото веднъж тръгнат ли, много трудно се връщат назад“. – предупреди г-н Цветков.
Тома Белев каза, че може да помогне на сдружението за процедурите за включване на гражданите в процеса на взимане на решения, така че да се отчете мнението им.
Гости от граждански сдружения от Божурище, Павликени и Трън, борещи се с подобни опасни за природата проекти, споделиха своя опит.
„Борбата ще е маратон, а не спринт“ – каза участникът от Божурище, където гражданското сдружение е организирало успешна кампания, довела до местен референдум. Според него, каквото и да обещава инвеститорът, след приключването на дейността остават само дългосрочни проблеми за екологията и икономиката.
Археологът Красимира Лука посочи, че по нейна информация фирмата „Мундоро Капитал“, която планира проучването в района на общината, е търсила финансиране за инвестицията от японска държавна фирма и затова е важно да се изпрати петиция и до японското посолство.
„Това, което вие преживявате сега е много сходно с това, което се случи при нас преди години“ – казаха гостите от Трън. Там, за разлика от Своге, първоначално дори не са били уведомени, че предстоят проучвания за ценни метали и са разбрали само благодарения на щастлива случайност. Те смятат, че най-важното е да се информират хората в личен контакт и да им се представи обективно проблема.
Според тях е важно да се събере валидна подписка от повече граждани, защото имено това е довело до популяризиране на проблема в Трън и в последствие до подкрепа от местната Община. В Трън също се е стигнало до успешен референдум, в който огромното мнозинство от гласуващите са били против рудодобива. Благодарение на това, въпреки че там проучванията вече са приключили и процесът е стигнал до концесия, инвеститорът замразява процедурата. Това, което е спряло плановете за рудодобив в Трън е гражданското недоволство и обединението на хората.
Срещата продължи с отговори на въпроси на граждани. Видео можете да гледате тук.
