Видин Йорданов е едно от светлите и съдбоносни имена в моя живот. Когато през 1968 продължих образованието си в ПГ „Д. Петров”– гр. Своге, имах щастието да изучавам при него един от любимите ми предмети – френски език. Като употребявам думата „щастие” не преувеличавам, тъй като още първите контакти с този изключителен човек дълбоко ме впечатлиха, а общуването с него в учебните часове и извън тях ме накара да открия своето призвание и да дерзая по пътя на овладяването на един от най-богатите езици в света.
Видин Йорданов нямаше равен на себе си колега в умението да открива у всеки от нас добрите качества и скритите таланти. Като никой друг учител той успяваше да ни внуши самочувствие и увереност в собствените ни сили, като за целта не пестеше добрите думи и похвали, когато, разбира се, те бяха заслужени. Той обичаше и уважаваше човека у всеки ученик. Бе любезен и внимателен и с най-посредствените и слаби ученици. Изискваше от тях най-скромно прилежание и никога, по никакъв начин не накърняваше човешкото им достойнство. Затова и всички ученици с любов го наричаха „Камарада”. Да, той беше другар на всеки по пътя на израстването му.
Видин Йорданов не бе стандартен учител. Той бе една обаятелна личност, съчетаваща в себе си както деликатност, така и мощ, както скромност, така и гордост. Той не търпеше лъжата и винаги изискваше провинилия се ученик да признае грешката си, за да заслужи след това похвалата му. Обичаше да казва, че най-важното е да бъдем в живота достойни и почтени хора, а след това и добри специалисти. И ние му вярвахме, защото самия той никога не измени на чувството си за чест и справеливост, а като специалист би засенчил много от университетските преподаватели по френски език. Вълнуващи за всички бяха часовете, в които ни разказваше за Франция и Париж толкова образно и живо, че никога не се уморявахме да го слушаме.
Незабравими си остават празниците на френски език, които той организираше с нас всяка пролет, и на които прозвучаваха не само френски песни и поеми, но и стихотворения на Христо Смирненски, преведени на френски от самия него.
В спомените ми са се запечатили множество трогателни сцени от контактите с Видин Йорданов. Една от тях е особено покъртителна за мен: когато вече тежко болен, моят учител намери сили да дойде, рано сутринта, на гарата в Своге, за да ме изпрати и пожелае успех на Окръжния конкурс по френски език за ученици от Х-ти клас, който се провеждаше в София. И сега, като затворя очи, виждам погледа му, изпълнен с безкрайно доверие в мен, чувам вдъхновения му глас да произнася „Кураж! ” Учудващо е колко много смелост ми вля тази кратка фраза. Смелост, която ми бе необходима, за да се представя достойно и спечеля първа награда на този конкурс.
Учудващо е как непоколебимата вяра на учителя в моите възможности ми помогна да повярвам сама в себе си и да поема по пътя, който той начерта пред мен – да завърша френска филология, за да може един ден да го заместя като преподавател.
Чудна е понякога мисията на учителя – личност. Той вдъхновява и в този смисъл дава живот на един бъдещ специалист. А който дава живот, не умира. И Видин Йорданов ще живее вечно в мен.
