Родена съм в махала „Клено“ на тогавашното село Своге и до ден-днешен живея тук. Прадядо ми – даскал Панчо, завършил училище за свещеници в Пловдив на издръжка на манастира „Света Петка“. След това не се запопил, но участвал във всяко богослужение. Станал първият учител в този край през турското робство – първо в с. Добърчин, а след това в манастира в Своге. Когато Васил Левски е бил в този район Панчо го е придружава навсякъде – в Зимевица, Искрец, Лакатник, Реброво. Участвал е и в революционния комитет. Данните за него ги имам от моя дядо Георги и от дневника на поп Тодор.
По време на моето ранно детство повече от жителите на Своге живееха в махалите. В днешния център имаше малко къщи. Поминъкът беше в селата и махалите – обработваха се земите там, отглеждаха се животни. Имаше купонна система и всяко домакинство трябваше да предава на държавата т. н. наряд, в зависимост от това колко декара обработва – сееше се предимно ръж, и колко и какви животни отглежда. Давахме зърно, месо, мляко и вълна. Нашата махала всяка година първа се отчиташе. Отговорник беше баща ми – Божил Панчов – ветеран от войните, който работеше в МВР. В селскостопанската работа участваха и всички деца. Ние със сестра ми Ясенка работехме наравно с възрастните от много малки.
Помня, че всяка събота вечер през зимата две години се организираха курсове за ограмотяване на момичета в училището в м. „Дренови глави“. Идваше учител от селото и аз и баща ми също отивахме. Разстоянието до училището беше 1,5-2 км. Сняг, студ, но не се отказвахме. Аз участвах с моите знания в ограмотяването.
Възпитана съм така, че да работя за обществото без да искам възнаграждение за това. Правила съм го, правя го и сега. Била съм зам.-командир на доброволния отряд към Общината, след това началник щаб на ДОТ в жп гарата. Веднъж за обмяна на опит дойдоха представители на 51 гари. Дежуряхме по двойки, уведомявахме полицията за забравен багаж в чакалнята, следяхме да няма кражби, помагахме на възрастни, деца, болни. Завърших и курс по Гражданска защита. Дълги години бях и партиен секретар на Първи квартал в града.
Поех с огромна отговорност избора ми за общински съветник в 25-ти избирателен район – кв. Слатина, Лагатор, Клено, Джиджовица.
На първата сесия съобщиха обектите, които ще се строят през мандата. От моя район не беше включен нито един. Хората от мах. „Клено“ настояваха да се направи водопровод през доста труден терен – гъста гора, дерета, скалисти места. Те плащаха самооблагане, всяка година даваха трудови дни в горското и селското стопанство. Казваха, че не искат паркове и лукс, а вода, да не я носим от разстояние с кобилица, а тя да изтича в дерето неизползвана.
Направихме събрание, поканихме кмета Милко Станчев и той дойде. Хората споделиха по време на срещата, че отглеждат животни за собствена консумация, но ако се прокара водопровод ще има добри условия да се отглеждат и за държавата. Накрая кметът каза, че е забранено да се харчат пари за обекти извън регулацията на селището.
Не се примирих с отговора и започнах да мисля как да помогна на хората, които гласуваха за мен, как да не предам доверието им. Зам.-председателят на ОбНС Илия Гьошев ме посъветва да напиша молба до Окръжния народен съвет и да събера подписи от поне 25 домакинства. Направих го. В отговора на ОНС до мен и до Общинския народен съвет пишеха: „Пишете действително ли има такъв водоизточник, за да го включим допълнително през м. юни“. Отговорът трябваше да се даде от местната власт но се забави цял месец. Продължих да настоявам. След това беше голямото тичане до тук и там и накрая председателят на плановата комисия на ОНС Атанас Петров разреши въпроса. Каза, че за такива малки обекти има средства.
Направихме водопровода още през първия мандат – с два каптажа и един резервоар. Ентусиазмът беше голям. В събота и неделя жителите на махалата се включваха в неговото строителство. До водоизточника не можеше да отиде камион. Братята Иван и Найден Ценкови с волски коли караха материалите донякъде, а животните затъваха до гърдите в снега. Мъжете носеха на гръб по-тежките товари.
Често майка ми Соколена готвеше храна за всички и с дъщеря ми я носехме на обекта.
Тук е мястото да отбележа, че председател на ОбНС стана Кирил Иванов. Не съм чула нито веднъж от него думите „Не може“ или „няма“. На откриването на водопровода през 1977 г. той преряза лентата. Беше изключително тържествено, хората ликуваха.
И другите поръчения се изпълниха едно по едно. В кв. Слатина – мостче на р. Искрецка, на мах. „Лагатор“ – електрифициране, на кв. Джиджовица – помпа за подаване на вода и бетонни стъпала на пешеходната пътека.
И понеже става въпрос за обществена работа искам да споделя, че и на трите работни места през трудовия ми път – в клоновете на ДСК, БНБ, жп гарата и по ОФ линия с пенсионерите ходехме редовно на бригада в помощ на селското стопанство и строителството. Когато се изливаха бетонните плочи на читалището и ЦУМ дадохме няколко пъти по 5 дни доброволен труд.
От 2002 г. съм учредител и председател на Сдружение „Диабет“. Провеждаме профилактични прегледи и обучение със специалисти от София, измерване на кръвната захар и отпускане на глюкомери на промоция при добра организация и с помощта на кмета на общината Емил Иванов и НЧ „Градище 1907“. Благодарение на г-н Иванов и зам. – кмета Нина Копринджийска всяка година раздаваме на диабетиците хранителни продукти. Правим екскурзии, някои от които с помощта на Общината.
За обществената си дейност съм получавала много награди, а най-голямата е юбилеен медал по случай 100 години от Освобождението. Накрая искам да кажа на нашите съграждани:
Не жалете сили и ако имате възможност работете за просперитета на града и общината. Не искайте винаги да ви се плаща. Това носи удовлетворение че си направил повече, че си дал нещо от себе си за родния край, който всички обичаме.
Снимки: архив на Райна Божилова
