Съпричастието и реалната помощ в трудни ситуации винаги впечатляват. Особено когато се повторят. Затова и жестът на Ренета Петрова да дари на два пъти сумата от дневния оборот на своята малка сладкарска работилница последователно на двама наши съграждани, нуждаещи се от животоспасяващо лечение, ни накара да я потърсим за разговор. И естествено първия ни въпрос беше: „Защо, кое те подтикна да дариш над 3 хиляди лева?“.
„Трябва да си помагаме – отговаря тя без да се замисли. – Младата майка я познавах само по физиономия, а мъжът никога не съм го виждала. Това решение си беше лично мое, а в къщи никой не ме спря… И децата си съм възпитавала в милосърдие. Удовлетворена съм, че съм подкрепила Поли и Виктор и дано по-скоро се върнат здрави при семействата си.
Нали затова сме хора, да си подадем ръка когато е необходимо! Каквото можах – направих. Трябва всички да си помагаме в трудни моменти. Жалко, че не всички сме такива, но знам, че още има добри хора и не са малко тези, които се отзовават. Нашият град е пример за това“.
Рени ни посрещна доста притеснена, но бе максимално искрена. А избора й на сладкарството е станал малко по принуда. След като след 20 г. работи в шоколадовата фабрика Рени е съкратена. После работи в печатница, която затварят, в рибарник… След време пак се връща във фабриката и не след дълго отново остава без работа. Тогава взема решение да се преквалифицира и записва курсове по сладкарство с намерение това да стане нейна професия.
Знае, че това е рисково начинание, но като повечето жени и най-вече майки тя винаги е обичала да прави вкъщи по нещо сладко. Среща разбиране от страна на съпруга си и двете, вече големи дъщери и се захваща. „Беше малко страшно в началото, но с упоритост и подкрепа всичко се постига“ – споделя тя. Вече 2 години се занимава с производството на торти по различни поводи – домашна, шоколадова, френска селска, червено и черно кадифе… Спомня си за притесненията, особено като става въпрос за сватбена торта, но с времето става все по-уверена. А в украсите са еднакво активни с клиентите. Те имат определени виждания и желания, тя добавя нещо от себе си и се получава. Прави и фунийки, портокалки, соленки, тарталети, мъфини и меденки. А интересното е, че няма помощници и сама се справя с всичко.
Рени живо се интересува от новостите в сладкарството. В момента отново участва в курс, този път онлайн, за правене на букети. Доловила въпросителния поглед бърза да поясни, че става дума за „букет“ от различни по цвят мъфини. Звучи интересно – сякаш е двоен подарък – букет, който може и да се хапне.
Дъщерите засега нямат желание да я последват в професията, но децата проявяват интерес, макар че са още малки. Спираме до тук, защото Рени трябва да се захване с поръчките. Оставаме с впечатленията за една наглед обикновена жена – скромна, малко притеснителна, но отворена към радостта и болката на другите. И в същото време тя е борбена, уверена в своите възможности, която не се страхува да поема риск. И това й дава сили да продължи…
