Аз съм от коренните жители на Своге. Помня времето от ранната си младост, когато селото бе обявено за град. От всичките 60 г. от тогава над 30 съм бил служител в общинската администрация – от данъчен агент до заместник–кмет, а най-много – в сферата на културата и имам впечатления от развитието на селището през този период.
Предварително правя уговорката, че всеки кмет, който е бил избран от жителите на града и преди това на селото, е влагал повече или по-малко от себе си и има някакъв принос – по-малък или по-значим, за развитието му. Но тук искам да споделя спомени за онези от кметовете, с които съм работил, за усилията, които се полагаха от тях Своге да израсне до днешния си облик. И не случайно да го наричат Перлата на Искърското дефиле. Оценката за тях правя преди всичко като гражданин и мисля, че са били много точни, в точното време и на точното място. Но все пак те са само лицето, трябва да се отдаде дължимото и на техните екипи. А след промяната голяма е ролята и на Общинския съвет.
Първите ми спомени са от Милко Станчев. Той беше според мен беше един от най-грижовните кметове за града – ставаше рано, обикаляше града, наблюдаваше обектите и на оперативката беше ясен и конкретен за належащите задачи. Той работеше за глобалното развитие на града – не само строителството, но и културата, образованието, спорта. Беше добър администратор, имаше добър екип от местни хора. До неговото име бих сложил като отличие една звезда.
Христо Христов е следващият кмет, който бих отличил. Той направи 2– 3 неща, които се помнят. Изнасянето на движението от центъра с отварянето на околовръстния път, подлезите… Едно от тях е и гербът на града, който бе изработен от скулптора Георги Балджиев. Малко хора знаят какво символизира той. Както г-н Балджиев каза: „Малко елементи, но вечни“. Този знак е между първите 10 в страната и за него ще говорим в следващ брой на в. „Своге7“.
В този период фолклорните състави на града постигнаха високи успехи – имахме 42 медала от Копривщица. Бих добавил и активния живот по това време на Младежкия дом, на Клуба на дейците на културата.
Димитър Обретенов ще остане в историята на селището като кмет със строителството на читалището, когато се оформи и центърът. Дори само за това и него бих поставил сред най-добрите. А за отличната акустика на салона заслугата е на ДПУ, с директор по това време Владимир Четроков.
Валентин Недялков също пое нещата, за съжаление за кратко. Михаил Рашков също бих отличил – беше опитен, постигна успехи в блоковото строителство, в осигуряването на жилища на нуждаещите се. И той като Милко Станчев беше в непрекъснат контакт с хората, отделяше голямо внимание и на селата.
Мисля, че хората ще запомнят и Кирил Иванов като успешен кмет. Беше изключително компетентен в работата си, човек с ирония и самоирония. Той имаше намерение да се построи нов младежки дом на мястото на стария, но това не се осъществи по ред причини.
С Павел Матев като кмет не съм работил, но контактувах с него когато бях директор на болницата в Искрец. В началото на демокрацията настъпиха много промени, с които трябваше да се справи, да преведе Общината през трудностите и да я предаде на следващия кмет.
С Емил Иванов също не съм работил, но като гражданин и бивш общински съветник мога да кажа, че още от първия си мандат постави в центъра цялостното развитие на града, на инфраструктурата и в центъра, и в кварталите. Много важни са и международните контакти.
Емил Атанасов като кмет беше работохолик. Продължи международните контакти, откриха се много обекти, започнати през първия мандат на Емил Иванов. По това време футболният отбор влезе в А група, развиха се други спортове като таекуондо.
Не бих искал да пропусна и имената на някои зам.-кметове като Кирил Обретенов, Антон Антов, Валентин Михайлов, на Невена Гетова като секретар.
Не трябва да пропуснем и общинските съвети с председатели като Емил Манолов и Веселин Запрянов. Като местен човек ще кажа, че има и нерешени проблеми и че винаги може да се направи повече и повече. Идеята за моста към стадиона е добра, но градът е може би единствения без хубава многофункционална зала, която да става и за спорт, и за концерти. Голяма и тежка е общината като територия, трудно е. Според мен обаче градът ни се развива нормално, но винаги има и възможност за повече, а Своге го може. Тук опираме до необходимостта от печелене на повече европейски проекти.
Чел съм енциклопедията на братя Данчови от 1936 г., в която за с. Своге пише, че е известно с две неща – владиката Паисий Врачански, роден тук и завода на Пеев. Днес има с какво още да се гордеем и се надявам град Своге да се развива все повече.
