Проф. д-р Алексей Бендерев
Основното количество вода на извора се дължи на падналите валежи върху цялата площ на Понор планина {около 70% от средното водно количество на извора). Част от тях много бързо навлизат под земята през многото въртопи и понори, преминава бързо по сложна система от карстови канали и бързо достига до извора. Тя е причина за рязкото и бързо покачване на водните количества на извора след валеж. Друга съществена част от валежи преминава през пукнатини и по-малки празнини в скалите и се оттича много бавно до достигането й до по-широки канали, където вече могат да се движат по-бързо. Тези води осигуряват непрекъснатия отток на извора при ниски дебити.
Друга част от водите на извора постъпват от губилищата на реките, спускащи се от рида Козница и с навлизането им в във варовиковия масив изцяло губят оттока си. Те осигуряват около 20 % от дебита на извора (без да се взима предвид водните количества отклонени от събирателен канал „Искрецки“). Скоростта на придвижване на водите от губилищата до извора зависи от водните количества. При високи дебити времето за пристигане на водите до извора е 1-2 денонощия, а при маловодие 7-8 денононщия. Това е доказано опитно. Посоченото водно количество е само за водите, които не се хващат от събирателния канал „Искрецки“.
Изолирано събитие ли е спиране на водата на Искрецкия извор?
Непрекъснати наблюдения на Искрецкия извор се извършват от 1959 г. от НИМХ. За този период до сега са установени 3 прекъсвания на оттока на извора – две след земетресения: Вранчанското на 4 март 1977 и Свогенското земетресение 9 март 1980 г. и веднъж без ясна причина – на 11 април 1982 г. (не съм сигурен 100% дали са верни последните години). Интересното е, че всички спирания са през пролетния сезон, когато водните количества са по-високи.
Според информация от местни жители, получена през 80-те години на 20 век, преди началото на непрекъснатите наблюдения също е имало такива прекъсвания, но те не са документирани. Писмена информация за спиране на оттока през 19 век е дадена от братята Херман и Карел Шкорпил, които в своята книга „Кражки явления в България“, публикувана през 1900 г. за период от 70 години (вероятно от 1830-1900 г. ) е имало 4 прекъсвания на оттока на извора.
На какво вероятно се дължи прекъсването на оттока на извора?
Какви са причините за това на този етап може да се правят само предположения, основани на косвени данни, свързани с проучванията на геологията, хидрогеологията и пещерите в района. Както бе отбелязано главните пътища на водите са свързани със сложна система от канали. Към нея се насочват и по-бавно движещите се по пукнатини валежни води, проникнали от повърхността, които се изцеждат постепенно в широките канали. Може да се предполага, че с наближаването на извора отделните карстови канали се обединяват и намаляват по брой.
Необходимо е да се отбележи, че естественото състояние на скалите, в които са формирани тези карстови канали, е нарушено от установените при геоложките картировки разломни нарушения, които разделят скалния комплекс на отделни блокове. По разломните нарушения е имало движение, което е довело до разместване на тези блокове един спрямо друг и до относително затруднено преминаване на водите между тях. Вероятно в такива участъци се създават условия за натрупване на пропаднал или навлечен глинест материал, който създава баражиране на водите зад тях. Тази преграда би трябвало да се разруши сама при натрупване на по-значителни водни количества зад нея.
