На 9 март си отиде нашият съгражданин – писателят Никола Николов, който на 24 април щеше да навърши 90 г. Няколко поколения в града и общината го познават като човек и автор, а книгите му са в библиотеката на почти всеки дом.
Той живее в Своге от 1958 г. Бил е учител, журналист, дипломат, издател, работил е в сферата на културата, а с многостранното си литературно творчество се утвърждава и като поет и белетрист. Издава поетични сборници, разкази, пътеписи, новели, романи.
Творчеството му е почти изцяло свързано със Своге и свогенския край. Впечатляващи се картините в разказите и новелите му, попили аромата и багрите на Искърското дефиле. Ярки и запомнящи са образите на героите в романите му, в които са представени и обикновени хора от всекидневието ни, и портрети на политици, държавници и босове от подземния свят. В многобройните му стихове го виждаме не само като нежен лирик, но и като поет, вълнуващ се за съдбата на народа, отечеството и света.
Носител е на много национални и регионални награди, на орден „Кирил и Методий“ – първа степен, „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, както и на Националната награда за литература „Александър Вутимски“. Писателят е удостоен и със званието „Почетен гражданин на Своге“.
За особени заслуги в развитието на българо-монголските отношения в областта на културата и образованието е награден с най-високото отличие за чужденци в Монголия – златен орден „Полярна звезда“.
Автор е на книгите: „Когато прозорците са отворени“, „Къща за половин живот“, „Рамена за лък“, „Прегазена котка“, „От другата страна на нищото“, „До Виена през Гоби и Сибир“, „Балада за синьото цвете“, „Звездите плачат“, „Вечерен сняг“, „Танцът на слепоците“, „Ферма за чакали“, „Безсънно дефиле“, „Снежинка черноока“, „Взривено равновесие“, „Осъден за обич“, „Живите играчки на Елина“, трилогията „Обратно слънце“ и др. Творби на Никола Николов са преведени на немски, руски, унгарски, полски и монголски език.
Поклон пред светлата му памет!
______________________________________________________
Столица на сърцето ми
На Своге, където съдбата ме доведе
Обичам те!
Обичам те,
когато в хиляди гнезда
запеят твойте птици,
когато бърза в Искър гневната вода
и стреля с пръски по скалите.
Обичам те,
когато плаче мартенският сняг,
ранен от храбрите кокичета
и ручеи в неспирен бяг
лудуват като весели момичета.
Обичам те,
когато жълтият пожар на есента
в гората светне
и връх Грохотен като уморен овчар
плещите си с дебел халат наметне.
Обичам те,
дори когато Злият дол реве
и в дъжд с потоци мътни те облива.
Знам, слънцето букет ще ти сбере
в една дъга красива.
______________________________________________________
Моят делник бе безшумен,
без фанфари и екстаз.
Като всеки мъж разумен
на доброто служех аз.
Бях безимен. Нямах слава
като други господа.
Но във всичко се раздавах,
както корен – на плода.
И оставям нещо светло –
словото си и стиха,
топлината на сърцето,
свободата на духа.
Никола Николов
