С Красимир Димитров от с. Миланово не бяхме се виждали от около 15 години. Тогава той привлече вниманието с това, че освен големия брой крави се зае да отглежда и няколко щрауса. Какво се промени през годините и дали професията на животновъда е отмираща? Това беше темата на нашия разговор сега.
– Най-напред започнах да отглеждам зайци, после кози, след тях – овце, които стигнаха до 250 и крави. А щраусите бяха просто за атракция. Близо 5 години се грижих за тях, пораснаха, започнаха да снасят яйца, но не можаха да ги излюпят. Отказах се, а с годините останаха само кравите, но от 73 сега са 12.
С животновъдство се занимавах успоредно с основната ми работа. Завършил съм ПЖИ и бях машинист в Кремиковци. Сега съм пенсионер, но продължавам да работя в строителството. Само с пенсия и продукцията от животните едно семейство трудно се издържа.
В грижите за 12-те крави участва и съпругата му Татяна. Дори и 9-годишният им син Калоян, който е ученик в трети клас, е привързан към тях, макар че трябва да разделя времето си между училището, тренировките и състезанията по таекуондо,където печели призови места, уроците по английски, компютъра и участието в различни олимпиади. Наскоро Международни олимпиади “Kings” го наградиха за постигнатите резултати в пролетния кръг 2024 г. със сребърен медал по български език и сребърен медал по математика и е класиран на 20-то място в страната и 79-то място в международен план.
Красимир заслужено се гордее с него и го поощрява в тези занимания. Не вижда обаче бъдещето му в отглеждането на животни.
В нашия район условията са по-сурови, осигуряването на собствени фуражи също е трудно, а цената им на пазара – все по-висока. Затова в селата животни се отглеждат все по-малко, от предимно възрастните хора и не виждам бъдеще за развитие на този отрасъл в селското стопанство.
– За младите тази професия вече губи смисъл – смята той. – Единствено има реална полза за големите ферми, ако е свързана с участието в наши и европейски програми. Бутилка вода е по-скъпа от изкупната цена от 1 лв. на литър мляко и всички дребни собственици се стремят да го продават на частни клиенти, за да получат малко повече. Може да се реализира някаква печалба само от животновъди, които имат и свои мандри, затварят цикъла като произвеждат различни видове млека,сирене, кашкавал и ги реализират в големите търговски вериги. Но те не са толкова много в страната.
А какво би направил Красимир ако е министър? По негово мнение би увеличил изкупната цена на млякото, би обърнал повече внимание за поощряване на дребните производители, защото големите ферми си имат всичко, получават субсидии, а често собствениците им са и зърнопроизводители или се занимават и с продажба на селскостопанска техника. „Имах много животни, но не съм кандидатствал често по програми – допълва той. – Участвал съм само по мярка за земеделска техника и взех един трактор, за да осигурявам добива на сено“.
Красимир е около 50-годишен, но вече няма амбиции да увеличава броя на кравите, да прави модерно животновъдство със съвременна база и нова техника и технологии. Това, което е могъл да промени през годините, е само въвеждането на автоматизирано доене. Както казва – тази дейност е на доизживяване. Мъчно му е, защото от дете обича животните, кравите, които отглеждат с Татяна, са се родили и пораснали под неговите грижи, но ще са последните. Затова и техните теленца ги дава на брат си, който се е върнал на село, за да се възстанови здравословно и също има свое стадо.
– Селото ни е красиво – казва Красимир в края на разговора ни. – Кметът ни е инициативен, сега се ремонтира сградата на бившето училище и чувам, че щели да разкриват „зелено“ училище в нея. Много столичани се заселиха напоследък при нас, има активна читалищна дейност, туризъм, конен спорт, планинско бягане. Има и природни условия за развитие на животновъдството, но това не е достатъчно.
Сегашното поколение има други интереси, мечтите на младите хора са различни от нашите. Или трябва да направим животновъдството привлекателно за тях, или то ще остане в детските им спомени.
