– Г-жо Копринджийска, какви емоции събужда у Вас първият учебен ден?
– 15-ти септември за мен е наситен с много емоции – спомен за празник – вълнуващ и неповторим, носталгия по моите първи учебни дни, първите учители и безкрайно уважение и благодарност към тях, първият звънец, пъстрото множество ученици след дългата лятна ваканция, шумът от всички, говорещи в един глас и за края на лятото.
А от днешната ми позиция на заместник–кмет, отговарящ и за образованието в община Своге, съм заредена с много градивна енергия, идеи и желание във всяко учебно заведение да стартираме в позитивна и подкрепяща образователна среда, децата да чувстват завръщането в класната стая като завръщане у дома.
Бих добавила и огромна амбиция, защото както за общинската администрация, така и лично за кмета г-н Емил Иванов, образованието е стратегически приоритет, в чийто център стоят материалната обезпеченост на училищата, професионализмът и достойнството на нашите учители и просперитета на нашите деца.
– Позитивно или с тревога започва новата учебна година в общината?
– Ние, общинската администрация, можем да Ви уверим, че сме положили всички усилия училищата и детските градини да имат готовност за началото на учебната година. Материално-техническата база е ремонтирана и реновирана.
Най-обезпокоителна е тенденцията за постоянен спад в броя на учениците ни. Налага се в някои селища те да се обучават в слети и маломерни паралелки, което води до нарушена социализация. И за да могат нашите училища да изпълняват нелеките си функции в един силно конкурентен свят, те имат подкрепата на институциите в лицето на общинското ръководство.
Транспортът за деца на територията на общината е осигурен и е безплатен, като от населени места, в които липсва училище, те се извозват до най-близкото такова. Тук бих споделила, че поради тежкия терен имаме известни трудности с намиране на нов превозвач по обществена поръчка на Общината.
– Заети ли са всички свободните директорски позиции по обявените от МОН конкурси?
– В някои училища – например в с. Свидня, не се яви кандидат за директор и търсим алтернативни решения. За СУ „Иван Вазов“ в Своге и ОУ „Елин Пелин“ в с. Владо Тричков конкурсите са спечелени, можем да поздравим новите директори и да им пожелаем успех.
– Колко са първокласниците и намалели ли са в сравнение с миналата година?
– Тревожно е, че тази година имаме по-малко първокласници – за първи път в класните стаи ще влязат само 110 дечица, докато миналата година бяха 135. Демографската характеристика на региона към момента е такава, че хора в трудоспособна възраст се местят със семействата си към столицата, по-големите градове, в чужбина.
– Накрая – няколко блиц въпроса: Какво мислите за т. нар. дигитална пауза в българското училище?
– Сериозна тема – ако припомним резултатите от ПИЗА на 15-годишните през 2022 г. – бяхме последни по математика, в дъното на таблицата по четене и природни науки в ЕС. Спомням си мнението на директора на ПИЗА, че твърде много наши деца са почти зависими от телефоните, неспокойни са без тях и това влошава резултатите. Държави като Швеция, Англия, Франция, Италия, Германия вече опитват забрана на телефоните в училище, както и някои училища у нас.
Според мен, така да се каже – трябва да поставим цифровите устройства на местата им. Задачата не е лека, но трябва ние, родителите, отново да си спомним как да играем с децата си и как да разговаряме с тях. В училище е необходимо и учителите атрактивно да предоставят знанията, за да се преодолее разсейването в класната стая, да се подобри ученето, но и да се защитят децата от кибертормоз.
Всички училища на територията на община Своге кандидатстваха по проект на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ за подкрепа изграждането на STEM центрове и високотехнологични, оборудвани и свързани класни стаи (ВОСКС) в училищата, чрез доставка на софтуер и СМР, с цел обособяване на нови съвременни пространства и преобразуване на съществуващи традиционни учебни пространства, в зони с нова архитектурна образователна среда. Мисля, че това е от изключителна важност за дигиталната компетентност на възпитаниците ни.
– Трябва ли учебната година да започва по-рано?
– Дали учебната година да започва по-рано е тема, която трябва да фокусира вниманието на много образователни експерти и всички заинтересовани страни. Ако искаме учебна година, в която обучаемите редуват ученето с почивка и ритмични ваканции, което е важно и за педагогическия персонал, и за родителите, трябва цялостно преосмисляне на образователната система. Но за всички нас и за мен, разбира се, 15 септември е свързан с дългогодишна традиция, емоция и е дата с много символика.
– Как си представяте училището на бъдещето в нашата община?
– Мечтата ми за училище на този етап е по-скоро трудно изпълнима илюзия, въпреки че всяко училище в община Своге има потенциал да се превърне в училище на бъдещето, защото е извън динамиката на големия замърсен град, в малко, красиво и тихо селище, тук – сред невероятната природа на Искърското дефиле.
В училището на бъдещето са събрани в едно цяло модерна база с всички удобства за учениците, собствена столова, басейн, корт, игрище, оборудвани и светли кабинети, децата са общност и всяко да има свобода да споделя, но и да уважава мнението на другите. Виждам картина, в която не механично се запаметяват готови знания с прогресивни учебни програми в модерна образователна инфраструктура, а на изграждане на млади хора с активно отношение към света, с умения на адаптивност и творчество, защото моделът на утрешния ден започва от ученическия чин.
– Какво бихте пожелали на учениците и учителите за новата учебна година?
На учениците – да се заредят с енергия, вдъхновение и дръзновение, защото ги очакват нови възможности, знания и предизвикателства, да обичат своя град и да живеят в него! Нека училището бъде място, в което всяко дете се чувства у дома, научава важни, полезни и интересни неща, преживява забавни моменти, намира приятелства.
На родителите – разбира се, търпение, за да отгледат грамотни и уважаващи учителите деца.
На педагогическия и непедагогическия персонал – здраве, отдаденост и ентусиазъм за работа, защото имат мисията да градят мост между науките, ценностите, нашата култура и народопсихология и да помнят, че от качеството на образованието и от тях самите зависи как ще изглеждат градът ни и България утре.
