Когато си задавам въпроса „Защо обичам Своге“ най-напред виждам чудесните хора, които живеят тук. Своге беше гара. Стана село. Днес е град. А за да го има „виновна“ е железопътната линия. Тя осигурява достъп до София, а там са културните институции и много от нашите жители работят в столицата.
Какво изпълваше и изпълва със смисъл живота тук? Трите училища, фабриката за шоколад, отишлата в миналото мина „Антрацит“ и още 1-2 предприятия, читалището, пощата, добрите магазини, аптеките, медицинските центрове и болницата, съдебната палата… По-голямата част от това беше създадено и се развиваше във времето от нашите кметове. Първите крачки направиха Ботьо Масларов, Стефан Гълъбов, Иван Кенов…
Позволявам си да споделя и 2-3 спомена от времето, когато бях млада учителка:
В една ранна сутрин бързах към училището, бях дежурна. Стигнах до прелеза (срещу сградата на днешния медицински център „Олимп“), видях силуета на висок мъж и чух: „Добро утро“. Беше тогавашният кмет Милко Станчев, който на въпроса защо е тук толкова рано отговори: „Днес започваме да асфалтираме улицата“. Сигурна съм, че не беше заспивал. А той не пропускаше и да изпрати всички свогенци, които напускаха живота – това според мен беше израз на уважение, съпричастност и човеколюбие, без капка поза.
И ако някои наши съграждани са забравили, припомням и кмета Павел Матев, който, освен всичко друго, се погрижи да имаме и чудесните пейки от пазара до автогарата.
Последен от поредицата е днешният кмет Емил Иванов. Той получи заслужено уважение заради промяната на облика на Своге – стана чист и красив, цветен град, постоянно се води борба със свлачищата, работи се за по-добри пътища и водоснабдяване, полагат се грижи за многобройните села. Свидетел съм и на реална помощ за онези наши съграждани, които се занимават с изкуство.
Помня, че почти всички кметове на град Своге са възпитаници на политехническа гимназия „Дичо Петров“, сега ПГ „Велизар Пеев“.
…Спирам се на темата „Музика“. Своге има с какво да се гордее. Нашият хор „Христо Смирненски“ беше известен в цяла България. Диригенти бяха Богомир Босев, Иван Масларов и най-дълго време – Живка Димитрова. Тя създаде акордеонен, струнен и духов оркестър, както и фанфарна музика към гимназията, водеше чудесна школа по пиано. Това, което беше Ж. Димитрова за музиката, за театъра бяха нейните колежки Николина Чамова – режисьор и Цветана Божилова – суфльор. Най-добрият гримьор беше Стефан Панайотов. Артисти бяха учителите и наши съграждани, обичащи изкуството.
Не вярвам някой, живял в Своге, да е забравил музикалната фамилия на братя Янкулови – Димитър, Коце и Павел. Тяхната сестра Любка притежаваше рядко срещания прекрасен глас – колоратурен сопран. А дъщерята на Димитър Янкулов – Цецето, беше наследила от баща си неговия музикален талант.
До тези певци поставям Люба Досева, Ана Тодорова, Спаска Писева, Магдалена и Иван Парашкевови, Николина и Иван Чамови, Милко Станчев, Григор Тодоров – Гришката, Николай Котов (с глас на оперен певец). И още, и още… Цяло Своге пееше в този прекрасен хор.
Нямам право да не спомена имената на солистите на хора на гимназията Красимира Генева, Мария Виденова, Елена Фанта, Ваня Иванова, която пя в операта на Мюнхен. Цялата гимназия аплодираше винаги усмихнатото момиче с акордеона – Тинчето. Помним и солиста на хора – Кольо от Церово.
В с. Своге е творил поетът Александър Вутимски. Тук живя и обичаната от всички деца Калина Малина. До нея поставям и красивата поетеса Кинка Константинова. Можем да се гордеем и с писателя Никола Николов, който е почетен гражданин на Своге.
В областта на образованието имам най-много спомени. Няма да забравя учителите от средата на миналия век Видин Йорданов, Живка Димитрова, Ефтим Танчев, Кольо Тачев, Григор Соколов, Софка Христова, Мара Кънева, Стойо Стойнев, Владимир Маринчин, Николина Цонева, Николина Чамова, Евдокия Иванова, Геновева Христова, Анна Грънчарова, Цветана Божилова, Екатерина Спасова… Респект и голямо уважение към директорите Богомир Босев, Стефана Григорова, Ангел Мойсейски.
Отивам в 70-80-те години на миналия век. Гимназията обучаваше младежи и работници на три смени сутрин, следобед и вечер. Базата не достигаше, нямаше никакви условия за физическо възпитание. Бяхме загубили и библиотеката. Назначена бях за зам. – директор, а след 5 г. – за директор. Първата ми задача бе да обзаведем библиотека и веднага да назначим в нея опитен човек – това беше Гергана Господинова. Построихме сами амфитеатрална музикална зала главно с помощта на инж. Георги Гърков. Успяхме да осигурим лекарски и зъболекарски кабинети под строгия надзор на ХЕИ, всеки ден работехме за подобряване на базата.
Помня една случайна среща след няколко години с моите колежки Гинка Дабчева, Ани Петрова, Паша Петрова, Ерма Богоева, Цветана Исаева, които бяха с цветни престилки и четки в ръце и ми обясниха, че са боядисали вратите на класните стаи в третия корпус и сега боядисват радиаторите. Останах без думи!
Искам Своге да знае от мен леко преиначената неумишлено истина – първата крачка към най-новия корпус на гимназията е на кмета Димитър Обретенов. Годината бе 1981-ва, м. март. По телефона ми съобщиха, че след 3 часа започва важна сесия, на която ще имаме възможност да заявим необходимостта от пристройка към първите два корпуса. Събрах сили и смелост, говорих нападателно и категорично: „Чакаме отговор – „да“ или „не“. Когато чухме, че ще има разширение на гимназията, залата така бурно аплодира, че и Лили Иванова би ни завидяла.
Следват 8 години – не мога да ги събера в 8 реда. Държа съгражданите ни да прочетат онова, което никога няма да забравя. Безценна е помощта на всички мои колеги, администрацията, учениците! Без тях нямаше да го има третият корпус. От безсънните дни и нощи излизат имената на хората, които нарекох „Бърза помощ“. Това са Първан Борисов, Асен Симеонов, инж. Гърков, Борислав Милев. Доброволно вложиха труд в безкрайно трудни моменти. Няма да забравя подадената ръка, тяхната доброта и съпричастие.
А днес се радвам на едно чудесно „явление“. На никой друг площад и в най-големите ни градове не съм виждала толкова красота и радост! Щом се покаже слънцето той се изпълва с най-малките, най-красивите, най-засмените свогенчета – едни в колички, други правят първите си стъпки, трети тичат след гълъбите. Ето за кого раздават уменията и труда си нашите съграждани – за бъдещето на хубавия ни град!
Всички снимки са от архива на Мария Чамова
