Площадът пред читалище „Градище 1907“ е любимо място за разговор на много свогенци – на пейка пред шадравана, на чаша кафе в някое кафене или в очакване на влака за столицата. И малките деца обичат да се заиграват тук, хранейки гълъбите и тичайки след тях.
И само по-възрастното поколение си спомня, че преди години на това място минаваше главната улица на града и че сградата на читалището беше в строеж цели… 11 години. Василка Исаева – дългогодишен библиотекар и главен библиотекар и секретар на читалището от 2000 до 2003 г. разказва за това.
– На 1 декември 1972 г. беше направена първата копка на новата читалищна сграда, чието строителство продължи 11 години. До откриването му през декември 1983 г. библиотеката и читалищната администрация се помещаваха на различни места – предимно неподходящи, особено за книжния фонд.
Може би от 1980 г. следяхме вече отблизо строителните работи, провеждахме консултации с представители на специализираните институции в областта на библиотечното дело – отдел „Архитектура“ на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Министерството на културата и методическия ни център в Окръжния народен съвет. Поддържахме постоянна връзка със строителите в очакване завършването на сградата да стане по-бързо. Срещахме разбиране от страна на техническото ръководство в лицето на Кирил Петров, Даньо Божков, Петър Симеонов, Иван Йотов. С тяхна помощ променихме някои връзки между помещенията, уточнявахме отделните детайли в довършителните работи.
Посещавахме други новопостроени читалища – в Севлиево, Асеновград, Сандански, търсехме предприятие за изработка на мебелите за библиотеката, което беше по-сложното… Изминавайки тези етапи стигнахме до окончателното завършване на проекта за обзавеждане на библиотечните помещения – 7 на брой. Дървените стелажи поръчахме в с. Тънково, Хасковско – твърде далече от Своге, което създаде допълнителни трудности. За книгохранилището помогна с материали АПК, а за металните стелажи – работилницата на „Антрацитни мини“. Времето показа, че усилията ни не са били напразни, това е обзавеждането, издържало 40 години.
Едновременно с това вървяха и почистването на новата сграда, и подготовката на книжния фонд в т. н. „Трифоновото“, където се намираше библиотеката от 1975 г. до този момент. С помощта на Общината в лицето на кмета инж. Д. Обретенов, Иван Ананиев и Иван Младенов организирахме бригади на три фронта – почистване на две места и пренасяне на книгите, които трябваше максимално да се опазят и да се запази тяхното подреждане.
Не зная днешните граждани на Своге дали си представят мащаба на тези дейности, но онези стотици свогенци и колеги от общината и окръга, които през лятото и есента на 1983 г. взеха участие в тях, мисля, че не са ги забравили. Това бяха над 50 хиляди книги – изтупвани, изчетквани, премествани, пренасяни в по-голяма част от разстоянието от пазара до площада на ръка. Пред погледа ми и днес изпъква участието в пренасянето на колектива на ДПУ „Девети септември“, начело с тогавашния директор инж. Михаил Рашков.
Количествени и качествени промени в обзавеждането на останалите помещения постигнахме благодарение на съвместната работа с Ангел Ценов – инвеститор от Окръжния народен съвет. За последното оформление не мога да не спомена и участието на Георги Атанасов от Клуба на дейците на културата. Няма да крия, че цялата отговорност по организацията и координирането на всички тези дейности носех аз. През 1984 г. нашето читалище вече имаше най-представителната сграда в Софийски окръг. Окръжното ръководство започна често да изпраща гости (тогава окръгът бе побратимен с Московска област). Гостуваха ни писатели, космонавти, художествени състави както от там, така и от други страни, начело с техните посланици.
През дългото очакване на новата сграда си мислех как да я изпълним с нови, разнородни дейности, как да я открием с подобаваща изява. Бях впечатлена от един важен за Своге факт – провеждането в града през 1949 г. на курс за млади литературни творци и от имената на лекторите – Елин Пелин, Димитър Полянов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев. Самите участници в този курс – над 40, вече бяха станали едни от най-известните поети и писатели.
Като главен библиотекар няколко години включвах в плановете на библиотеката провеждането на среща с тях и тя се осъществи на 10 май 1985 г. Дойдоха 22-ма души. Водещ на срещата беше поетът Найден Вълчев – автор на текста на песента „Една българска роза“. Спомени, рецитации, бурни аплодисменти изпълниха голямата читалищна зала. Това, което отличава това посещение, беше участието на всички тези творци в часовете на тогавашната гимназия (сега ПГ „В. Пеев“) с ръководители Емилия Григорова и Любен Цветков, където се е състоял курсът през 1949 г. Гостуващите автори се разписаха на една от стените в учебна стая на втория етаж в старото крило. Автографи от повечето от тях получих и аз.
Тази среща и честването на годишнината от рождението на Александър Вутимски, довела в Своге също немалко знаменитости, са най-мащабните в 31-годишната ми читалищна кариера. Заедно с ежедневните контакти с читателите и самодейците те са моето богатство и съм благодарна на съдбата за този професионален избор.
