– Г-н Пешев, според Вас като специалист „Ловно стопанство“ и дългогодишен ръководител на сдружението, меката зима плюс или минус е за лова в нашия край?
– В минус е, защото няма следи и е по-трудно проследяването на дивеча. А плюс е, че животните оцеляват по-лесно. Почвата не е замръзнала и ровейки, могат да си набавят храна. Тази година тя беше много оскъдна – почти нямаше жълъди и плодове в горите. Нашите ловни дружини полагат доста грижи за тях. Осигурили сме над 70-80 тона фураж за изхранването им. Проблемът е, че дивата свиня като брой намаля драстично. Африканската чума ги принуди да преминат в други райони на страната, за да оцелеят и сега постепенно се връщат. Сега при нас все още са много малко и за втора година са отстреляни по 100, при план 400-500.
Неприятното е, че напоследък има много хищници, особено чакали, които са трудни за лов. Те се настаниха много близо до населените места, дори вътре в тях. В селата няма домашни животни във всяка къща, които пасяха ниската растителност и сега тя служи като убежище на хищниците. От началото на груповия лов от 1 октомври са отстреляни над 145 чакала във всички ловно-стопански райони – от Ябланица до с. Владо Тричков, по поречието на Искъра. И 10 вълка са убити, от които на 14 януари например един в Луково и един в Брезе, което показва огромната им популация. Има ги в Зимевица, Заноге, а в планината в Осеновлаг, Ябланица, от Козница и Ржана до с. Бов много коне и говеда са на свободна паша и хищниците са около тях, унищожават приплодите им. Малко от новородените оцеляват.
– Знае се, че неизследваното диво месо е сериозна опасност за здравето на консуматорите. Ловците подценяват понякога опасността от трихинелоза и не всеки път се изпращат проби в специализирана лаборатория или не се изчаква резултатът. По последни данни от началото на ловния сезон в страната досега са отстреляни 7 732 животни и при 113 от тях е доказано паразитното заболяване. Каква е ситуацията при нас?
– И тук има 2-3 положителни резултата за трихинелоза в една от дружините – в Ябланица, Батулия и Буковец. Тя е много опасна за хората, особено когато се консумират най-вече колбаси с недостатъчна топлинна обработка вероятността от заразяване е голяма. Ловците го знаят и в последните години се отнасят най-сериозно.
– Ловният спорт в нашата община развива ли се или замира?
– Развива се. Ловът няма начало и край, съществува от както свят светува. Предизвикателство е да се опиташ да победиш природата, но това никога не може да се случи. А най-хубавото в него е да излезеш в природата. Вече има много модерни технологии, техники като електронни преобразуватели и може би в бъдеще ловът ще се превърне в съвсем друго нещо, но аз смятам, че това трябва да се забрани. И може би точно бракониерите ще са хората, които ще прилагат тези оръжия.
– Какво ще пожелаете на колегите си през новата година?
– Много здраве и късмет на тях и семействата им и освен ловци да бъдат и природозащитници. Радвам се, че младото поколение в нашето сдружение пази природата и се грижи за нея.
