Преди 25 години – 1998-ма, в бр. 14 на местния вестник „Искърски пролом“ излиза статия от историка Ангел Асенов със заглавие „75 г. „реалка“ в нашия край“. Става въпрос за едно училище, което тази пролет стана на 100 години. Това е най-старата сграда от днешната Професионална гимназия „Велизар Пеев“, която през годините е достроена с още два корпуса. И само скромните цифри 1923 на главния вход показват на любопитния посетител, че това е малка част от историята на Своге, през която за един век са минали безброй ученици и преподаватели…
Ето откъс от статията:
„На малцина в днешно време е известно, че преди 75 години през учебната 1923/1924 г. в тогавашното село Своге се открива първото средно учебно заведение в свогенския край с официално наименование „Свогенска непълна смесена реална гимназия“. Откриването на свогенската „реалка“ е резултат от демократичната просветна политика на земеделското правителство. С промяната в Закона за народното просвещение през 1921 г. се въвежда задължително и безплатно прогимназиално образование. Със същата промяна се дава възможност в по-малки селища да се откриват непълни смесени гимназии от 4-ти до 8-ми клас (сега 8-ми – 10-ти клас.)
По-късно при земеделския просветен министър Стоян Омарчевски през пролетта на 1923 г. в редица селища на страната се откриват популярните в миналото „реалки“, между които и тази в с. Своге. Село Своге е общински център още след Освобождението, но с обществената учебна сграда се сдобива едва през 1923 г., когато в почти всички останали селища в свогенския край училища са построени още в края на миналия и началото на настоящия век. Дълга е историята на това забавяне, но това е друга тема.
След прокарването на железопътната линия София – Варна в края на миналия век Своге постепенно се оформя като естествен транспортен, търговски, административен и културен център. През 1923 г. тук вече има седалището си мирово съдилище, полицейски участък, пощенска станция, жп гара, десетки търговски къщи, прогимназия от 1914 г. . На 10 март 1923 г. е основано кооперативно-потребително дружество – Своге. На 10 октомври същата година е открита Популярна банка, на 1 януари 1924 – та е учредено акционерното дружество „Пеев“ за производство на шоколад и захарни изделия в Своге. Още от началото на века е започнала експлоатацията на залежите от антрацит в свогенския край. Тук работят десетки занаятчии – шивачи, дърводелци, грънчари, обущари, коларо-железари и други.
През 1923 г. с. Своге е само с 1334 жители и е далече след с. Искрец – 2016, с. Лакатник 1670, с. Брезе – с 1351. В свогенския край е силно влиянието на БЗНС, който подема идеята за откриване на „реалката“ в Своге. По същото време има няколко прогимназии, между които тази в с. Искрец, открита в 1884 г., в Своге – 1914-та, в Лакатник – в 1919 – та, в Батулия – 1920-та.
На 1 септември 1923 г. в 4-ти клас се записват 37 ученици, от които 29 момчета и 8 момичета в училището както следва: от Батулия – 2, от Брезе – 3, от Буковец – 2, от Бучин проход – 1, от Желен – 4, от Годеч – 4, от Искрец – 4, от Кумарица – 1, от Лакатник – 5, от Свидня – 1, от Своге – 4, от София – 3, От Церово – 3. Новоткритата паралелка е настанена в току-що откритата модерна за времето си учебна сграда с 8 класни стаи и няколко спомагателни помещения. За учители са назначени лектори, тъй като не е имало възможност за щатни бройки. Между тях личат имената на А. Касабов, К. Койчева, И. Герасимов, Е. Миленкова. За лектори са привлечени и учители от прогимназията. Директор е Момчил Дръндаров – дългогодишен директор на свогенската прогимназия и един от първите редовни прогимназиални учители. Класен ръководител е Цв. Ламбрева. От всичките 37 ученици в 4-ти клас завършват учебната година 28. Същите се записват за следващата учебна 1924/25 г. в пети клас, като има и двама новодошли – от Реброво и Своге. От записалите се в пети клас 30 ученици 20 завършват учебната година успешно, един е изключен, един е напуснал доброволно, един е останал да повтаря класа и 8 са останали на поправителни изпити.
Свогенската непълна смесена реална гимназия е просъществувала само две години. Правителството на А. Цанков закрива много от разкритите по инициатива на земеделското правителство „реалки“, между които и тази в с. Своге. Обяснението е традиционно за тези времена – липса на финансови средства. Значителна част от завършилите свогенската „реалка“ през 1923 г. са завършили второ средно образование, някои от тях – и висше, между които Кръстан Найденов Аначков от Искрец, завършил право в СУ и кмет на селото от 1938 до 1944 г., Георги Кръстев Георгиев (внук на Георги Петков от Лакатник, който е бил депутат в три парламента в края на 19-ти век) е завършил богословие през 1936 г. и е свещеник в София.
Цели 20 г. свогенският край е лишен от средно учебно заведение. В 1943 г. се преоткрива гимназията в Своге, която съществува и до днес.“
