Цвета Порязова
Това всъщност бяха двете противоположни мнения, които изказаха хората, с които разговаряхме край моста на разклона за Лесков дол. Става въпрос за това, че докато той се ремонтира за около 50 дни, на 1 юли движението в този участък бе прекъснато. Пътуващите с моторни превозни средства по пътя през дефилето имат два варианта – или да стигнат до столицата през Костинброд, или да ползват едното от двете временни разклонения край въпросния мост.
Първото е прокарано във връзка със строителството на МВЕЦ „Прокопаник”. То е продължение на пътя за кв. Ръджевлак, минава по стената на ВЕЦ-а и излиза на шосето. Дължината му е около 3 км. Идеята е била по него да се пропускат само коли на „Спешна помощ”, полицията и пожарната. С изрична заповед на кмета беше забранено заради сигурността на стената на централата там да минават товарни автомобили. Така че за тях и други МПС, освен посочените, оставаше само маршрутът „Костинброд”, който е по-дълъг.
За маршрутките вариантът е бил пътниците да се прекачват от двете страни на строящия се мост, като за тази цел е построено и стълбище, по което хората да минават. (на снимката вдясно)
Ограниченията за преминаване на товарните автомобили тук определено не се е понравило на много хора и така е възникнало другото отклонение. То било прокарано от другата страна на моста със спонсорството и техниката на бизнесмени и, както се говори, с известно финансово участие и на таксиметрови шофьори. Причината е ясна – тя е свързана както с увеличаване на транспортните разходи при по-дългия маршрут, така и с печеленото на време.
Къде тогава е проблемът? Потърсихме отговор, докато наблюдавахме трафика. Само за 15 мин. по „незаконната” отсечка /и само по нея/ преминаха над 15 леки коли, един полицейски автомобил и две маршрутки.
Разбира се нямаше никакво прекачване на пътници, то просто не се налагаше. Входът към централата, респективно към отклонението по нейната стена, беше заключен и явно не се ползва. Вероятно, ако се наложи, пазачът щеше да отвори за кола на полицията, пожарната или линейка. А иначе външни лица в района на централата не се допускат.
Потърсихме мнението на Петър Митров – ръководител на Районна пътна служба – Своге /на малката снимка/. „Някой направи незаконен път. Би трябвало, за да е законен той, да се подаде молба до Областно пътно управление, да има геодезическо заснемане, да се провери дали почвата позволява прокарването на този път… Ако нещо лошо се случи, не знам кой ще носи отговорност. Ние сме затворили участъка от пътя от разклона за Лесковдол до разклона за Редина.
Нищо не зависи от нас, проблемът трябва да се реши на по-високо ниво”. /Не коментирахме дългата и мудна процедура за получаване на строителните книжа/
„Може да е незаконен, но е път и е удобен – категорични бяха водачите. – Спестява ни средства за бензин и време. А ако трябваше да чакаме да се прави по законен ред, това нямаше да стане и за три месеца. Доволни сме”. Доволни бяха и пътниците в таксито – ясно защо.
В същото време на моста усилено се работеше. Техническият ръководител на обекта Владислав Цветков разказа, че в момента – беше на десетия ден, се излива подложен бетон, ще се реди арматура, за да се направи новата настилка, ще се уширява мостът от двете страни по 60 см. И това трябва да стане в договорения срок.
А през това време набързо прокараното отклонение – законно или не, ще съществува. И никой от минаващите по него не се интересува дали имотът е частен и на горския фонд или общински. Според тях може да е незаконен, но е път.
И като си помислим колко време е нужно, за да се изравни един селски път или да се прокара нов /нещо едва ли не немислимо/, не може да не се изненада човек от бързината и експедитивността на инициаторите на обсъжданата отсечка. Явно, интересите диктуват темпото.
