– В един топъл ден на месец юни в с. Лакатник намерихме с Петър едно таралежче. Веднага звъннахме на Фондация „Дивите животни“, които се отзоваха бързо и предложиха да го занесем възможно най-скоро при тях, тъй като се оказа, че е новородено бебе, което не може да оживее без родител. Дадоха ни инструкции как да го обгрижваме докато го поемат. Мисията беше успешна и те приеха таралежчето.
На другия ден вечерта в двора ни се появиха още осем таралежчета и решихме, че ще ги оставим там, където са и ще стоим по-далече от тях, за да не ги изостави майката, която би трябвало да се върне при тях. На сутринта таралежчетата бяха на същото място, но за съжаление имаше едно починало.
Така взехме решение да се обадим пак на Фондация „Дивите животни“, да им кажем за изоставените бебета от майка им, която може би е била убита. Поради натовареността в тези месеци ни върнаха обаждане след 13 дни.
Трябваше междувременно да вземем решение, да се опитаме да ги спасим по някакъв начин или да ги оставим там, където са, с вероятност да умрат след като нямаше голям таралеж при тях. Оказа се че това е много голямо изпитание и че те са доста капризни и трудни за отглеждане. Трябваше да четем много, разбрахме, че се хранят със специална храна и мляко, което затрудняваше процеса, но днес сме щастливи, че успяхме да спасим повечето от тях и можем да им дадем шанс за живот. Усещането да ги държиш в шепата си, да видиш как проглеждат, как се адаптират към природата беше невероятно. Всяко тежеше едва по около 60 гр. Чувството да ги гледаш как порастват е неописуемо.
Оказа се, че едното е различно от всички останали – то е албинос. Бодлите и кожата му са светли а очичките – сини. Никога през живота си не бяхме виждали бял таралеж в дивата природа и никъде не намерихме информация да има друг такъв случай в България. Надяваме се таралежчето да оцелее и да може да създаде поколение, тъй като нарушението в гена му го прави рисково – по-податливо е на паразити и болести, а и поради това, че не е с нормалната си окраска, която да го пази от птици и диви животни, то се вижда отдалече.
Това, което трябва да знаем ние, хората, е, че когато намерим таралежче трябва да стоим далече, защото не се знае дали майката е наблизо – ако тя усети човешко присъствие, ще го изостави. В случая ние бяхме много далече и таралежите бяха донесени пред вратата на къщата, което беше странно. Наблюдавахме ги отдалече с надеждата да се появи тяхната майка, но уви – това не се случи.
За да можем да ги пуснем в дивата природа направихме специално ограждение с къщички, където да се крият и да се приспособят към температурните промени, а също и да не са толкова привързани към хората. Мисля, че успяхме.
Важното е, че днес има спасени 6 от всичките таралежчета и всеки, който попадне в такава ситуация, е добре да потърси помощта на институции като „Дивите животни“.
Благодарение на Красимир Боев – репортер от Нова телевизия, България научи за таралежа-албинос Драго. Искам да изкажа благодарност и на Вас и вестник „Своге7“, че споделихте тази история с щастлив край.
