Поводът за срещата със Стойчо Георгиев от спирка Меча поляна в Искрец не беше особено приятен от гледна точка на естетите или природозащитниците. В клането на домашното  прасе няма нищо красиво, но българинът от векове го е превърнал в празник. Защото това дава сигурност за преживяването на цялото семейство месеци, че и година напред. До следващия ритуал, когато всичко ще се повтори. Затова  когато попитахме  младия  Борислав Йорданов, специализирал се в този занаят, не му ли е жал за животното, той отговори отрицателно. За тази зима това му е 14-тото поред.
Само за час и половина близо 200-килорамовото прасе бе разфасовано от него с умението на хирург. Боби се научил  от дядо си, който бил касапин. Докато той и зетят Мишо вършеха основното, със Стойчо се разговорихме не е ли по-лесно и по-евтино да си купи месо от магазин „Европа”. И без това живее сам, а колко му трябва на човек? Той споделя, че така е свикнал: „Сега хората отглеждат по 3-4 кучета. Мога  да гледам и крава например вместо да седна в кафенето и  да играя карти. Свикнал съм на работа. Бил съм оксиженист, електроженист, монтажник. Работил съм в Нигерия като заварчик в строителството на електроцентрала, в  Германия,в бившия Съветски съюз…
А на въпроса дали не му излиза скъпо прасето, каза: „Спал съм в Габрово”. И разбрал недоумението ни, продължи:
– Аз от май до септември не съм му  сложил  един килограм фураж. Тръгна за „стипендията” /пенсията/, а на връщане донеса и чувал коприва. Торбичката е все с мене.  Само със зелено  съм хранил прасето през това време. Така ми излиза 50 на сто по-евтино. Едно вече заклах, това ми е второ. Сега ще купя малко и него ще отгледам.  Половината от това ще дам на дъщерята Данчето и зетя, защото той ми кара фураж и ми помагат.   Казвам, че съм  малко габровец, защото сега като опърлим кожата, ще я сварим и после по малко ще давам от нея на новото прасе.
А  че почти всичко от прасето се използва разбрахме и от Дани. Тя има опит и докато бързаше от двора до къщата и обратно, смогна да разкаже какво ще направи:
– От рибиците правим филенца, които леко опушваме и овалваме в подправки. Предпочитаме, понеже татко е сам, да сложим по-голямата част в буркани, които стерилизираме. Част от пържолите в пликчета слагаме във фризера. Ако времето е студено е хубаво месото да се осоли и да се държи навън, но при тези температури не става. Някога, когато е нямало фризери и буркани, то се е осолявало, слагало се е в съдове и отгоре се е заливало с гореща мас, за да се запечати. От черния дроб правим пастет – доста е трудоемко, но си заслужава. Сланината ще я стопим. Част от нея – от корема, я разкроявам на парчета, слагам подправки, моркови, чесън, правя ги на руло и се сваряват. Кокалите също ги варим, месото се обира и в пликчета го прибираме  във фризера.
Навремето се правеше покрекло – лично аз не го предпочитам, защото става мазно.  Този път може би ще използваме дебелите черва, за да направим   колбаси. Баща ми е от Пазарджишкия край и там правят и кървавица. Краката и ушите се пърлят и се варят на пача.
Когато прасето е малко обикновено го пърлим и от кожичката се правят много вкусни рулца.
Така нейният баща  ще има почти готова  храна дълго време. Той и градина цяло лято е отглеждал, зимнината му е повече от собствената продукция зеленчуци и плодове.
Докато свършихме разговора, Боби  приключи своята работа. Сега идваше ред на Данчето да си покаже майсторлъка. Тя сподели, че за ден и половина всичко ще бъде прибрано и готово. И уж се пошегува, но си е чиста истина  – това, което ще направи, е с марка „Стара планина”.
***