– Давахте ли си сметка, когато започнахте тази кампания, колко е трудно да събудиш състрадание дори у един човек? А вие успяхте да приобщите стотици…
Цвети:  – Аз не.
Ива: – Първоначално всичко започна с мисълта да помогнем, но не смятахме, че ще стигнем толкова далече.
– Като разбрахте колко голяма сума е нужна как узря идеята да работите,  докато тя бъде събрана?
Ива: – В такива моменти е нормално да се събуди  гражданският дълг в теб. Той съществува у всеки един от нас, но не всеки осъзнава какво трябва да направи. Решихме да започнем по един или друг начин. Още в началото знаехме колко средства са необходими за трансплантацията, но като че ли не осъзнавахме за какви пари става въпрос.
– Беше ли трудно в началото?
Цвети: – Трудно беше, да. Първото нещо, което направихме, беше групата във Фейсбук, която до момента е от 8 830 човека. Оттам тръгна всичко. След това дойде идеята за поставянето на кутии за дарения.Трудно беше, защото бяхме само ние, трите. Направихме кутиите, сложихме ги на различни места, минавахме да съберем парите. Не сме разчитали на никой друг.
–    Каква беше първата събрана сума?
Ива: – 8 743 лв., като в нея бяха включени даренията от част от кутиите, 1000 лв., които събрахме в центъра на града и още 700 лв. от ПГ „В. Пеев”.
–    По – нататък как продължихте?
Цвети: – Постепенно  се включиха колегите на Сани от София, които започнаха своя кампания. Отделно тук направихме изложба с участието на трима художници от Своге, които ни предоставиха своите картини безвъзмездно. С кутиите още веднъж събрахме известна сума. Организирахме и големия благотворителен концерт. Помощ ни оказаха и репортажите по БТВ и  Нова телевизия, ББТ, които организираха колегите на Сандра. С това случаят беше изнесен на национално ниво. Имаше и благотворителен търг, организиран от Ники Кънчев по Дарик радио, където бяха събрани около 24 хил. лв.
Ива: – Проведен бе благотворителен концерт и в София. Един от участниците в него  мислеше, че едва ли не от 2-3 години търсим средства за Сандра и   беше много учуден, че на практика са събрани за месец и половина.
– Изненадаха ли ви хората от Своге? Сега, когато отчуждението е част от живота ни…
Цвети: – Изненада е малко да се каже. И до последния момент не си давахме сметка за какво обединение става въпрос. На концерта тук показаха какво означава да се обединят 600 – 700 души в името на един живот.
– Ива: –  Факт е, че съществуват и отчуждение, и равнодушие. Сблъскахме се и с тях, но продължихме. Намерихме хора, които наистина бяха готови да помогнат.
– Често се говори, че големият бизнес не е така отзивчив, като обикновените хора…
Ива: – Това е неоспорим факт.
– Искате ли да цитирате името на някого, който е бил щедър?
Ива: – Не, ние се радваме на всяко дарение, независимо колко е. Пред два дни ме срещна на улицата човек,  който ме е запомнил и ми даде 200 лева. Не мисля, че трябва да  разграничаваме хората. Всеки е направил сам избора си.
– На концерта в града направи впечатление участието на много самодейци, които пееха и танцуваха не по задължение, а от сърце. С какво ги „запалихте”?
Ива: – Всички те   бяха участници в групата във Фейсбук, всички знаеха за какво става въпрос – и в училищата, и във всяко село. Те ни помагаха и преди това. Поканихме ги и  приеха с удоволствие. Дори имаше хора, които ни търсеха сами, за да участват с желанието да помогнат на Сандра. Благодарим им.
– На кого още искате да благодарите от страниците на вестника?
Цвети: – Аз и на концерта изказах нашата благодарност. Бих искала да я повторя за тези, които не бяха в залата:
Благодарим на бабите и дядовците, които пускаха в кутията част от оскъдните си стотинки. На децата,които даваха паричките си,предвидени за закуска. На големите дарители, на известните личности, които помогнаха. На всички хора, които направиха така, че цялата страна разбра за Сандра. На абсолютно всеки,който е пуснал дори един SMS. Всички те ни амбицираха да продължим.
– Върна ли се вярата ви в хората или вие винаги сте вярвали в тях? Твърде млади сте, за да сте се разочаровали, но все пак?
Цвети: – Наистина, може би не сме се сблъсквали достатъчно все още с безразличието, със злобата. Не съм била чак толкава отчаяна, имах надежда.
– Какво предстои?
Цвети:- Малък град сме, на местно ниво няма какво повече да направим. Концертът беше заключителната изява. Иначе продължаваме да търсим  други форми, да пускаме SMS-и. Нужни са още 30 хил. лв., а те са реално постижими.
–    Гордеете ли се с това, което направихте дотук?
Цвети: – Аз се гордея, защото помагаме на един човек да има бъдеще.
–  Какво ще пожелаете на  Сандра – от ваше име и от името на всички нас, нейните съграждани?
Ива: –  На първо място – здраве. То сега е най-важното. Другото тя сама ще си постигне след като оздравее.

Вашият коментар