Цвета Порязова

Защо да няма клуб на младите хора с увреждания и работни места за тях? – пита Мариян Геров

Сред многото възрастни хора, които чакаха да получат от помощите, раздавани от БЧК, имаше и един млад човек – Мариян Геров:
– Червеният кръст е единствената институция, която обръща внимание на хората в неравностойно положение – каза той.- Имам здравословни проблеми и група инвалидност, но се лекувам. В къщи живеем с около 500 лв. на месец, а сме 4 човека. Брат ми също се нуждае от лечение и получава помощи. Справяме  се някак си – отглеждаме кози и си помагаме за прехраната.


Едва ли е възможно, защото тези помощи идват от Европейския съюз, но тук, в страната, може да се направи едно допитване какви са потребностите на хората с увреждания. И когато се правят кампании за събиране на помощи, да се вземат пред вид нуждите на всяка отделна група.
СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ НЕ СА ПРЕТЕНЦИОЗНИ,
те приемат всичко, но ако се попитат, може помощите да съдържат и други, важни за тях неща. Но
НИЕ, ПО-МЛАДИТЕ, СЕ НУЖДАЕМ НЕ САМО ОТ ХРАНА,
а и от контакти, от работа, от условия да се развиваме според възможностите си.
По-късно, на чаша кафе, той сподели своите идеи, които биха могли да се реализират при определени условия. Едно от предложенията му е да се създаде клуб специално за младежите в неравностойно положение. Там те не само да играят шах и табла, но ако има компютър и интернет, след като бъдат обучени, ще могат
ДА РАЗШИРЯТ СОЦИАЛНИТЕ СИКОНТАКТИ
и с хора с увреждания от други места, ще споделят и ще търсят пътища за решаване на проблемите си. В този клуб могат да се провеждат и курсове за квалификация. „Има много умни инвалиди, с широки познания, макар и трудно подвижни. В клуба ще се срещаме, ще решаваме логически задачи например, ще научаваме нови неща” – смята той.
Мариян не е съвсем наясно какво да се направи, за да има клуб, но е убеден, че ако повече спонсори, хора от бизнеса се решат да помогнат, може  дори и работа да се осигури за тези, които са в състояние да упражняват някакъв по-лек труд. Един цех /какъвто имаше преди години за трудоустроени/ би могъл да даде подходяща работа на младежите с увреждания.Освен парите, които ще получават, те ще се почувстват по-пълноценни. Не е без значение и фактът, че бизнесмени, които назначават на работа инвалиди,  се ползват с някакви преференции от държавата. Досега той е работил единствено в казармата и после няколко дни е разтоварвал кафе, бил е включен и в програма за временна заетост за поддръжка на пътищата. Но работа в частна фирма не е търсил, защото е наясно, че  трудно ще бъде предпочетен, ако кандидатства  наравно със здрави млади хора.
Мариян  явно
НЕ ХАРЕСВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО „ИНВАЛИД”,
макар че е пенсиониран заради своето заболяване. Може би защото повечето работодатели и обществеността смятат, че тези хора са различни, непълноценни.
„ДЪРЖАВАТА НИ ДАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО ДА ПРЕЖИВЕЕМ
– казва той. – А и ние имаме своите мечти и искаме да живеем достоен, нормален живот. И като работи човек, той се реализира”.
Мариян има основно образование. Не могъл да завърши гимназия, трябвало да помага при отглеждането на брат си. Но се интересува от много неща и ако му се подаде ръка сигурно би увеличил познанията и уменията си в някоя област. Идеите му идват от гледането на чуждестранни телевизионни канали.  Макар и рядко посещава и интернет клубове. „Искам да се развивам, но има труднопреодолими спънки. Харесва ми например да се занимавам с комуникации”.
Засега това са само мечти, но той не се е отказал да мечтае и това му дава сили.

Вашият коментар