Мая Манолова-Ташунова: Една истина, но коя?

Уважаеми съграждани, извинявам се, че в дните около един от най – светлите празници в националния ни календар – 24 май, се налага да коментирам интервюто с г-жа Бисерка Димитрова – секретар на НЧ „Градище 1907”- гр.Своге. Провокира ме острият тон в публикацията  в бр. 20 на в. „Своге7” със заглавие „Истината за читалище „Градище 1907” е една”.
Там г-жа Димитрова обвинява мен и Василка Исаева в „злонамереност”, „дребнотемие”, „злоба”, „нескопосана режисура”, „неморалност”, липса дори „и  на зачатък за доброто на читалището”.
Основание за тези нападки от страна на секретаря на читалището е постановлението на Районна прокуратура – гр. Своге от 08. 03. 2011., с което се отказва образуването на досъдебно производство срещу финансовата политика на читалището.
Искам да информирам обществеността за последвалото друго постановление – на Софийска окръжна прокуратура от 03.05. 2011г., което определя първото  като необосновано и незаконосъобразно. Отменя го и възобновява проверката по изнесените от нас нарушения.
Истината за начина на управление и финансовата дейност на ръководството на читалището все още е неустановена.
Донякъде съжалявам, че полемиката и съдебният спор се разрастват, но не мога да не заявя отново, че ние сме уверени в правотата на своите действия. Хората, които споделят нашата позиция, стават все повече. Ние нямаме политически и управленски амбиции, а   желание за по – добро управление на читалището в нашия град. Реакцията ни е породена от слабостите и нарушенията, които прави ръководството на читалището.
В този смисъл не ние, а Вие, г-жо Димитрова, предизвикахте този конфликт. Ние просто упражняваме и защитаваме правото си на глас и мнение, защото за нас читалището не е „дребнотемие”.