– Болните по-малко се интересуват от лъскавата апаратура, те търсят добрия лекар
– 80% от студентите по медицина нямат намерение да работят в България
– Ако трябва отново да си избирам професията, пак бих направил същата „грешка”
Едно интервю на Цвета Порязова
– Д-р Кадиш, защо избрахте лекарската професия?
– От недобра информираност. Очевидно има и други неща, които човек може да прави и да чувства голяма удовлетвореност. Удовлетвореност определено има и в медицината. Но
С ДРУГИ ПРОФЕСИИ СЕ ЖИВЕЕ ПО-ЛЕСНО
– Колко години вече работите в тази област и не съжалявате ли за своя избор?
– Завърших през 2002 г. От 9 години съм лекар. Около 6 м. работих в „Бърза помощ” и дойдох в болницата в Своге. След около година се записах за специализация по вътрешни болести. Тази специалност е малко над 5 г. През м.г. взех изпита успешно. Още една „грешка” направих в тази посока – веднага след това започнах специализация по гастроентерология. Късно е да съжалявам и е трудно тепърва да се направи завой.
-Това означава ли, че малко сте разочарован от професията си? Наскоро получихте приз „Най-проспериращ млад лекар”…
– Не, тази професия е много хубава. Условията, в които се работи, не са добри.
– Но можехте по-лесно да си изкарвате прехраната..
– Тази професия не трябва да е само за изкарване на прехраната. В целия свят нещата стоят по друг начин, само при нас и може би в още една държава те са толкова зле.
– Как според Вас като млад човек трябва да се промени състоянието на здравеопазването? Не продължава ли прекалено дълго реформата в него?
– Моето скромно мнение е, че здравеопазването е приоритет на държавата само на думи. Реално не е така. Щом здравната каса няма пари , здравеопазването също няма. Хората, които трябва да се осигуряват от тези средства, страдат – не може за едно дете или пенсионер да се превеждат по 2-3 лв. месечно. Това са символични суми и не се знае кога и дали ще се преведат. Не мисля, че главният проблем са гражданите, които не си плащат осигуровките. Проблемът е, че няма достатъчно средства за ефективно лечение в болниците.
– Как виждате здравеопазването след 5-10 години?
– Още по-зле. Защото в момента колегите в пенсионна и предпенсионна възраст са все още адекватни и можещи. Държавата преди години е бълвала около 10-20 пъти повече лекари годишно. Това отдавна не е така. В моя поток бяхме 36 български студенти. Една част от тях въобще не започнаха да лекуват пациенти, друга част замина на Запад и там се реализира. Аз съм тук – за добро или лошо. Работя това, което ми харесва и което искам да работя. Друг е въпросът доколко успявам да си плащам сметките…
Когато опитните колеги след 5-10 г. вече няма да практикуват, тогава ще се отвори една хубава „дупка” – първо като бройка лекари, чиито недостиг вече се усеща, с изключение на София и второ – поради безумно трудния начин за специализация. Това отказва немалка част от колегите да специализират. Следването е 6 г., специализацията по вътрешни болести е 5, за втора специалност трябват още над 2,5 г….
– Имате пред вид, че специализацията трябва да бъде по-кратка?
– Не, не трябва да бъде по-кратка, но да бъде по-лесна, най-малкото да има достатъчно бройки. Другото е да се помисли за някакво заплащане на тези колеги. При една заплата от 200-300 лв. за един специализиращ лекар е трудно да се изкара месеца без помощта на родителите. Затова не бих могъл да кажа, че след 5 г. здравеопазването в страната ще бъде по-добре.
– Случайно ли дойдохте на работа в Своге?
– Тук имаше място и е удобно – не е толкова далече от София, мога да съчетавам специализацията с работата.
– Как виждате нашата болница в сравнение с всички останали ?
– За това време тя не става по-зле. Дори в началото като дойдох беше с огромни стаи, с прашен балатум. После се направи ремонт. Сега базата е прилична. Има неща, които могат да се очакват, но те не могат да се направят, поради това, че самата сграда не е пригодена – например да има санитарен възел за всяка стая. Има какво да се желае още като материална база, но тя е по-малкият проблем. Може да се вземе апаратура – дали втора употреба, дали на лизинг, но когато има пациенти тя ще се изплати.
Свогенската болница покрива голяма територия със застаряващо население с множество заболявания. И тези хора имат нужда от болнично лечение.
По-скоро
НАЗРЯВА ПРОБЛЕМЪТ СЪС СПЕЦИАЛИСТИТЕ
Болните по-малко се интересуват от лъскавата апаратура, те търсят добрия лекар. Така че борбата на болницата и занапред ще бъде за лекаря, защото както казах – като брой намаляваме.
– Смятате ли, че диагностично свързаните групи, които се предвижда да заменят клиничните пътеки, ще направят пробив в осигуряването на средства за болниците?
– Това е крачка в правилната посока. Но ако здравната каса разполага със същите пари – какво от това? Дори да ни ги даде, ще намери начин да си ги вземе обратно. Но ако ги няма парите, а ние сме си ги изкарали , какво от това? Как да ни платят след като ги няма? Това не е манна небесна, която ще промени здравеопазването.
– А кой – специалистите?
– Тях ги няма. А ги няма, защото липсват пари в системата…
– И се получава един омагьосан кръг?
– Да, по – скоро е омагьосана спирала надолу…
– Ако станете министър на здравеопазването например какво ще предприемете? Какъв е пътят?
– Нямам представа. Колегите, които ставаха министри, може би идват с най-добри чувства, но ако не след месец, след три
ПОЛИТИЧЕСКАТА И ФИНАНСОВА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ГИ СМАЧКВА
Може да искам да направя много хубави неща, но ако попадна на това място вероятно ще се представя много зле – по-зле и от най-зле представилите се здравни министри. Нямам нищо против тях, повечето са добри специалисти и са излезли от системата. Но нещата не се получават…
– Много песимистично звучи като перспектива. Ако всички млади хора в здравеопазването мислят така кой ще реши проблемите?
– Аз съм от по-оптимистичните. Мисля, като си взема втората специалност да се опитвам все още да работя в България. По-голямата част от колегите с нетърпение чакат деня, в който ще напуснат страната. Просто заплатата е много различна. Да вложиш в една професия толкова години и накрая да не можеш да си платиш тока…И всеки ден да те хулят, да носиш отговорност за толкова много неща… Има професии, в които няма нужда да учиш дълго време и като стане 16,30 ч. се прибираш и си спокоен…
А и да работиш в една малка болница като нашата не е лесно. Първо, защото в немалко част случаите са доста запуснати, преди пациентите да дойдат при нас. Повечето хора отиват на лекар твърде рядко. Освен това в една голяма болница ако пациентът се оплаче от болка в малкия пръст на лявата ръка, ще повикаш специалист за малък пръст на лява ръка да го консултира. А тук трябва да разбираме от почти всичко. Но това е с цената на много треперене, което в никакъв случай не ни прави дълголетници.
– Кое мотивира младите хора да кандидатстват медицина?
– Около 80% от тях нямат намерение да работят в
България. Няма какво да ги мотивира.
МОТИВАЦИЯТА МИНАВА ПРЕЗ МАЗОХИЗМА,
няма нищо друго, с което може да се обясни.
– Малко оптимизъм нямате ли?
– Политиката е такава, че държавата, за да си измие ръцете, прехвърля отговорността на нас, лекарите. Опитват се и да демонизират облика на лекарите. Ние не противодействаме успешно. Но ако трябва да си избирам отново професията вероятно пак щях да направя същата “грешка”.
