Цвета Порязова
Високата температура – около 37 градуса, не уплаши групата от Своге, решила да посети Дните на баницата в сръбския град Бела Паланка, които се проведоха на 11-13 август. Тръгнахме рано, за да избегнем дългото чакане на границата, но автобусите бяха десетки, а колите – стотици.
Първата ни спирка бе в гр. Пирот, разположен на р. Нишава и известен с производството на килими. Явно, съботният ден вече е традиционен за пазар в този град и за много българи, които предпочитат да купят от там селскостопански продукти. Освен с добрия си вкус, те се славят като екологични, лишени от съвременните и често вредни „достижения” на кулинарията и хранителната промишленост. Производителите им по-често сами ги предлагат и с гордост канят клиентите да опитат преди да купят. И наистина трудно е да се устои на истинския кашкавал и сирене, произведени от истинско краве или овче мляко и месни продукти, които наистина са от месо – традиционни за страната и познати и на по-старото поколение у нас от времето на баба и дядо.
А пазарът – пищен и изненадващ на всяка крачка, с малки сергии, както и със купчини зеленчуци, поставени на кърпи направо на земята, е съхранил своя дух от миналия век.
Желаещите имаха възможност да разгледат част от средновековната крепост Момчиловград /Пиротски град/, наричана още Кале. Градът е известен и с музея на Поднишавието с етнографския комплекс.
В ранния следобед вече бяхме в Бела Паланка. Втори ден тук в парка „Врело” течеше надпреварата между фолклорни ансамбли, певчески групи за народна и етномузика и млади музикални таланти от Сърбия и България. От едната страна на бистрата река бяха сергии и щандове с предмети от бита, някои от които удивително приличаха на нашенски – произведени от дърво и метал, тъкани, бродерии, плетива, облекла. От другата страна бяха баниците – разнообразни по форма и вкус, солени и сладки, които се продаваха на парче, изобилие от сладкиши, пълнозърнесто брашно от старовремска воденица, мед… И още, и още…. . И разбира се – закъде без прочутата ”траварица” – билкова ракия и още поне десетина видове домашен алкохол, който можеш да дегустираш, а направиш ли го – не пропускаш да купиш. Ако пък умееш да се пазариш – може по комшийски и по-евтино да го получиш.
Преди да потеглим към България посетихме Суковския манастир „Успение Богородично”, разположен на десния бряг на р. Ерма, който е изографисан от представители на Самоковската школа в началото на 19-ти в. Построен е върху ранни средновековни останки на по-стара църква. В него се съхраняват известните с целебната си сила чудотворни мощи /черепа/ на пастира Вельо, който сънувал Св. Богородица, която му казва, че на това място трябва да бъде изграден манастир.
Освен храма, който в момента се реставрира, прави впечатление и отлично подреденият и поддържан двор с много цветя и декоративни храсти. А наблизо има и селскостопански насаждения, за които се грижат монасите.
Потеглихме в жегата към границата, където отново ни предстоеше двучасово чакане. А в Белград вече бе завалял дъжд, който бавно ни последва часове по-късно и в Своге.
