– Д-р Томчева, наближава Световният ден на здравето. Каква е равносметката на нашата многопрофилна болница за активно лечение преди празника?
– Равносметката за миналата година е сравнително добра. Увеличили сме приходите от дейността по клинични пътеки с около 100 хил. лв. Броят на преминалите болни е по-голям от предходната. Купихме два нови апарата за клинична лаборатория – за изследване на кръвна захар и на електролити. Рентгеновите апарати са дигитализирани – снимките излизат на дискове. Направихме и някои ремонти.
Радвам се най-вече за това, че успяхме да задържим лекарите, а до голяма степен и медицинските сестри. В страната недостигът на кадри е голям проблем. Имаме дори и нови попълнения – постъпиха още двама лекари – д-р Късцанев, който дойде от Спешна медицинска помощ и е работил дълго време във Втора градска болница и д-р Чобанов, който също дойде от Спешна помощ и ще работи в неврологичното отделение.
– Нещо ново в тази връзка предвиждате ли?
– Имаме идея да привлечем един млад специалист от региона, който сега завършва „Здравен мениджмънт”. Той е с квалификация на рехабилитатор и има курсове по диетология . Нямаме физиотерапия в болницата, но ще го включим в раздвижването на болни след прекаран мозъчен инсулт в неврологичното отделение, както и във вътрешно отделение, където да разработва диети на сърдечно болни и диабетици. Смятаме да организираме и курсове за бъдещите майки.
– Какви трудности срещнахте през 2016 г. ?
– Тежката зима бе голям проблем за нас. Вече втора година обявяваме обществена поръчка за доставка на електроенергия и през 2016 г. успяхме да договорим още по-ниска цена от предходната. Въпреки това направихме доста разходи за ток и нафта. Имахме идея да минем на друг вид отопление, но засега изчакваме, защото е голяма вероятността да се включим в проект за саниране на сградите. Общината е възложила на фирма изготвянето на доклад за енергийна ефективност и в него тя ще посочи най-евтиното гориво, което бихме могли да използваме.
– Като управител на търговско дружество, каквото е МБАЛ Своге, започнахте с финансовата част. Какво очаквате от НЗОК?
– Следя идеите, заложени в бъдещия рамков договор и по-конкретно за изчисление на финансовата стойност на престоя на пациента в лечебното заведение, въпреки че не ми е много ясно как ще бъде това по отношение на вложения труд. Лекарства, консумативи, храна, отопление би могло да се изчислят, но как ще се калкулира трудът? От 2000-та година насам говорим за диагностично свързани групи, което предполага точно остойностяване на лечението на болния, но като комплекс – т. е. не само изследванията, медикаментите, но и консултациите със специалисти например. Защото нашите болни са полиморбидни – с повече от едно заболяване и често се налага да бъдат консултирани с няколко специалисти.
– Защо е толкова голяма разликата във вижданията на министрите на здравеопазването и ще има ли някога реформа в тази сфера?
– Когато започна реформата в здравеопазването имаше някои основни постановки – създаването на Национална здравна каса, която да е абсолютно независима обществена организация и въвеждането в болничната помощ на диагностично свързаните групи. Но във времето тези неща много се измениха и престана да се говори за тях, а остойностяването например е в основата на реформата. Защото човек си слага пръста на идентификатора, удостоверява, че е постъпил на болнично лечение, лекуван е и е изписан пак слагайки пръстовия отпечатък. Но кой ще каже колко струва неговото лечение? Дали това, което касата заплаща към този момент, е достатъчно?
Бях на четвъртата национална среща на общинските предприятия и търговски дружества и там се повдигна въпросът за общинските болници като търговски дружества и тяхната роля в живота на общините. Каза се, че тези болници в голяма степен изпълняват социални функции и от тях не може да се очаква печалба, а по-скоро загуба. Защото ние наистина изпълняваме социална функция. Ако един болен дойде и се окаже, че няма кой да го вземе след лечението, ние го оставяме тук и се грижим за него . Дали са 5 или 15 дни, но това е генериране на разходи.
– Клиничната пътека се изчерпва за 3 дни, а после?
– 3 дни е минималният престой. Няма ограничения за лечебното заведение, но практиката обикновено е такава, защото всеки следващ ден носи загуба. Но за това също не се говори много. Говори се за злоупотреби със средства на касата, за корумпирани специалисти, но никой не казва ако пациентът остане в болница 10 дни кой поема разходите. Разликата е за сметка на лечебното заведение. Но тук въпросът е чисто морален. Мисля, че разговорът за здравната реформа е много дълъг и много дълбок и той ще продължи докато се намери най-доброто решение.
– Дни преди празника какви бихте казали на колектива в болницата?
– Искам да им пожелая здраве и да бъдат добри хора. Убедена съм, че когато един човек е решил да стане лекар, то е защото е добър човек. И искам да пожелая на колегите да не губят добротата в себе си.
