Цвета Порязова
Заварихме кмета на Реброво Петко Николов в разговор с групата, поддържаща уличното осветление. След като уточниха къде ще се сменят лампите и ще се отстраняват повредите, техниците потеглиха с доста разбитата кола. Споделиха, че теренът в общината е труден, а тя се нуждае постоянно от ремонт.
Една година вече г-н Николов е кмет. Какво е направено в селото за това време?
НАЙ-СЕРИОЗНАТА ИНВЕСТИЦИЯ – ЗА ДЕЦАТА
– Мисля през декември да направим събрание с жителите на Реброво, за да им разясня какво е свършено – започна той. – Защото мнозина се поддадоха на провокации по времето, когато не ни достигаше вода.
През тази година се направиха в селото доста неща и то такива, които не се виждат от всички. Първото бе генерален ремонт на училището.Смени се парната инсталация, котлето.Второто бе ремонтът на детската градина – тя бе основно обновена – помещенията за децата, кухнята, санитарният възел. Направихме и една допълнителна стая, тъй като децата в градината се увеличиха.Тя е в училището и там се провеждат заниманията на подготвителната група. Тези две неща ги видяха само отделни хора, които са влизали вътре. Това за мен бе най-сериозната инвестиция.
Другото, от което съм доволен, е че от „Пътно строителство” ни отпуснаха около 900 тона фрезован материал от асфалта и
ВСИЧКИ УЛИЦИ В МАХ. „СТАРО СЕЛО” БЯХА ЗАСТЛАНИ
В Батулия също бяха ремонтирани няколко улици. Там хората се заеха, дори и материала сами си закараха, разстлаха и утъпкаха. По същия начин бе процедирано и в мах. „Лъката”.
Почти цялата сума, с която разполагахме като бюджет – около 6 хил. лв., дадохме за
ПОДМЯНА НА ВОДОПРОВОДНИТЕ ТРЪБИ
в две махали. В „Старо село” хората си бяха събрали пари и с тяхна работна ръка изкопаха и подмениха тръбите с тези, които им дадохме – 600 м. Те си купиха още 200 м. и си докараха допълнително вода.Водопроводът там е частен. Подмяна на тръбите стана и по двете основни улици в мах. „Лъката”.Догодина ще се опитаме това да стане до каптажите. Засега там водоснабдяването е най-зле, защото каптажите са над 50 г., не са поддържани добре и дори сега, въпреки че има дъжд, там водата не достига.
Онова, което години наред не е правено и като чели т.г.поставихме основата, е водоснабдяването.
Над Батулия е каптажът за основното водоснабдяване на селото. Правено е преди 30 г., водата е взета в по-ниската част и през летните месеци се губи.Три месеца в селото беше ад – добре, че в някои дворове има собствени водоизточници. Старият водопровод под кулата също продължава да снабдява селището и успявахме да закърпим положението. Но къщите под гарата, училището, ЦДГ бяха без вода три месеца. Какъвто и режим да правехме, трудно се овладяваше ситуацията. Направихме срещи с ръководството на ВИК – София-област, и сега
СЛЕДВА ДА НАПРАВИМ НОВ КАПТАЖ
над стария, където водата не пресъхва. Вода имаме, а ходим жадни. Това ще е основната задача и аз съм я подал за включване в поименния списък на Общината за следващата година. Не искам нищо друго, това е достатъчно. Този каптаж ще ползваме определени периоди през лятото, когато водата изчезва.
Проведох разговор с групите съветници в ОбС, мисля, че ще ме подкрепят.
Има и някои по-дребни неща за 2013 г., като стълбища, кръстовища, ще ги правим „в крачка”.
Макар че г-н Николов е работил и на по-високи длъжности и има управленски опит, попитахме го трудно ли е да си кмет.
– От една страна кметствата са необходими като администрация – каза той. – Но от друга страна за решаване на проблемите кметовете са образно като просяци и като тъпани – хем просиш непрекъснато пари, хем ако нещо стане първо теб те бият.
А С КМЕТА НА ОБЩИНАТА ТРЯБВА ДА СМЕ КАТО СКАЧЕНИ СЪДОВЕ
– ако в селата не върви и там няма да върви. Това досега, струва ми се, не се разбираше и трябва да се коригира. Обратната връзка също куца – подаваме проблемите, дълго чакаме отговор, а понякога и не го дочакваме. Така 3-4 месеца чакахме да се реши въпроса с моста в м.”Калината”. Докато не възникна реална опасност да пропадне един човек, тогава за седмица се направи ремонт.
В Общината има две-три места, които работят на ниво – зам.-кметът Р. Кръстанова, юристката и съм доволен от тях.
Проблем, който трудно ще се реши,
СА ЛОШИТЕ, СТРЪМНИ ПЪТИЩА
Човекосмяната на един трактор е от порядъка на 500 -700 лв.И каквото и да правим, след като Общината няма своя техника, е трудно да се осигурят такива средства. А пътищата са много. В Батулия и Буковец има над 1 500 вили и собствениците им са доста активни – започват да събират пари за насипването им, искат и от нас, но т.г. това не може да стане.През 2013 г. ще се опитаме да започнем поне основните трасета. Мечтата ми е и стария път, на който казват „царския” да се оправи, защото е стратегически – ако се наложи например Пенкин мост да се ремонтира, само по него може да се влезе в Реброво. Той е направен около 800 м., остават още 1 500 м. Последните две години от мандата това ще е основното.
