Румяна Илиева – директор на ДГ „Александър Вутимски”

Дете виновно няма

Ние с колегите от градината много се вълнуваме от това, което се случва и често го обсъждаме. Възмущава ме начинът, по който е документирано, защото има легални способи да се правят аудиозаписи. Правейки по този начин запис се нарушават някои от правата на хората, работещи в детските градини.
Но категорично като човек, като майка и баба, още повече като ръководител на детска градина смятам, че агресията срещу деца е не неприемливо, а недопустимо поведение на учител. В това число влиза целият персонал, който има участие в обслужването на децата.
Като във всяка професия, така и в нашата има хора, на които мястото им не е тука. Незнайно по какви причини са попаднали. Другият момент е, че някакъв вид обстоятелство може да ги е извадил от равновесие и това рефлектира върху децата. Жалко е, в крайна сметка каквото и да е настроението на човек, каквито и да са проблемите му, отивайки на работа той трябва да загърби всичко останало. Всеки родител в такава ситуация е прав да се притесни и дори да се ужаси.
Много сложно е да се анализират тези случаи само от едната страна. Бих задала въпроса дали децата, към които е проявена агресия, не са проявили също някаква агресия към други деца, за което родителите им са били информирани и да не е имало адекватна реакция. Защото какво да крием – децата са изключително агресивни и с всяка следваща година това поведение ескалира.
Ние се ужасяваме от това, което се случва в детските градини като говорим за агресията от деца към деца. И се питаме като не можем да я тушираме и да я пренасочим в някаква позитивна изява, какво ще се случи, когато те пораснат. Наблюдавайки степента им на агресия на 5-6 години, за мен не е изненада, че ученик в 5-ти – 6-ти клас е в състояние да ритне съученика си така, че да го убие.
А за да може върху това да се работи и да има ефект, трябва и родители, и учители да вървят в една посока. Опитваме се при всяка проява на нещо необичайно да информираме родителите, за да знаят какво се случва тук. Не винаги обаче сме били разбрани правилно. В къщи всички деца са много добри и родителите са озадачени защо те проявяват агресия в градината, защо нямат респект от възрастните, които се грижат за тях по 8-9 часа дневно.
В предстоящите родителски срещи това ще е една от темите на разговор. И макар че в нашата детска градина няма случаи на проявена агресия от страна на учител, съществува известно недоверие от страна на родителите. Това според мен е най-грешният подход на майките и бащите – когато тръгнат с недоверие и предубеждение към хората, на които си решил да повериш детето си, тогава няма как да има резултат от работата и неминуемо възникват противоречия между двете страни за съвсем несъществени неща. Пропуска се същественото, което в момента е важно за децата.
Свидетели сте и чувате: ако не е възпитано детето – пропуснат е този момент в детската градина, тя не си е свършила работата. Ако не е научено детето, причината е в училището, защото там не са си свършили работата. Ако имат проблем пълнолетните младежи на улицата или в заведенията – причината е в полицията, че до всеки гамен няма служител на реда. А някъде в пространството да го има семейството?
Тези хора, които са станали родители, трябва да поемат отговорността на родителството, да се стремят от детето да направят човек. Винаги съм казвала при срещите с родители: Ние искаме да помогнем децата ви да станат такива, каквито вие бихте желали да бъдат.
Бройката деца става група за около половин година. След това в нея се оформят малки групи, после се появяват лидери. Категорично детската градина е един малък формат на обществото ни.
Не мисля, че трябва да говорим по принцип за агресивни учители. Те са изключение. По-скоро бих говорила за неприемливи санкции за децата. Нормално е да се приложат на провинените учители наказателни мерки. При условие, че са доказани и проследени във времето такива провинения, а не са само слухове, и аз бих приложила административни мерки.
Против съм поставянето на камери, защото не сме участници в „Биг брадър”. Дошли сме да работим, доказали сме ставаме ли или не за тази работа. И бих задала въпрос на всички, които настояват за монтирането на камери – те биха ли работили под непрекъснато наблюдение? Нямам притеснение за хората си, доколкото добре ги познавам. Нашата професия е изключително стресова и при един такъв допълнителен стрес не мисля, че ще останат и детски учители.
В крайна сметка всеки си има собствен критерий за добро и лошо, за правилно или не. И ако ние се опитваме да възпитаваме децата в някакви ценности, не винаги те съвпадат с ценностите на семейството. И това разминаване пречи на по-добрите резултати при децата. В едно съм убедена – дете виновно няма, неговото поведение зависи от нас – родители, учители, от цялото общество.

Ние не сме врагове на родителите

Йоанна Колушовска – главен учител

Имам 21 години стаж в детска градина – първо в София, където съм работила в базова градина на Софийския университет и после в Своге. Изключително съм притеснена от сегашната ситуация, защото има едно масово негативно отношение в обществото към детските учители. Такова е отношението и към преподавателите в училище и въобще към образователната система.
Смятам, че има хора, които просто не трябва да бъдат педагози. Да си учител е призвание, а навсякъде има и случайно попаднали хора. Явно такива неща се случват и в никакъв случай не подкрепям подобно поведение. Освен като учител съм възмутена и като родител, защото съм майка на две деца. Но не смятам от единични случаи вината да се прехвърля изцяло към учителите. Аз си върша работата, не мога да кажа, че съм перфектна, но смятам, че имам коректно отношение към децата и нормална комуникация с родителите.
Цялото това напрежение в обществото го виждам при контактите си с родителите. Чувам коментариите им за учителското съсловие въобще. Мисля, че колегите ми в ДГ „Ал. Вутимски” си тежат на мястото и е много обидно, когато негативните коментари засягат всички.
Трябва ли да има камери в градините? Лично аз съм против. Не защото се притеснявам от нещо, дори да ме наблюдават онлайн. По някакъв начин обаче това ми действа на самочувствието. Унизително ми е от факта, че ще съм обект на непрекъснато наблюдение, че ще гледат да открият във всяко мое действие нещо, което ще бъде коментирано като негативно.
Родителите трябва да се обърнат и към себе си, да бъдат по-отговорни. Преди години те се вслушваха в това, което ще им сподели учителя съвсем деликатно. Когато възникнеше проблем търсехме заедно вариант да го решим. Имаше връзка между родител и учител. Сега от нас само се очаква. И в момента, когато заговорим за проблемно поведение на детето, проявило агресия към другите деца например или отказващо да спазва реда и определени правила, те „подскачат”, настройват се негативно. „Само моето дете ли…. Как така моето дете…”. Не търсят начин да решим проблема, не осъзнават, че ние не сме им врагове. Все едно, че сме от двете страни на барикадата. И въпреки че им казвам, че сме заитересовани да изградим децата им като добри хора, някои от тях реагират много остро. Очакват децата им да бъдат само хвалени.
Сега в първа група основно работим върху формирането на навици – за самообслужване, за хигиена. Те са важни – да може детето да си измие ръцете, да ползва тоалетна, да се съблече, да си подреди дрехите и къта за игра. Акцентът най-вече е върху изграждането на отношения между децата – да могат да общуват, да играят, да правят компромиси, да запомнят и използват „вълшебните” думи – моля, благодаря и извинявай.
На родителските срещи се обръщаме към родителите с молба да ги оставят да бъдат самостоятелни, защото те са адски можещи и тук се справят с всичко, дори без наша помощ. Напускайки детската градина в къщи родителите ги хранят, обличат, идвайки тук им свалят и обуват обувките, а те седят като надуваеми кукли. Не им се дават да рисуват, защото ще надраскат масата, не им се дава ножица, защото щели „да си извадят очите”или да се убодат. Просто живеят под похлупак. Естествено, че такова дете, което в къщи е нонстоп обгрижвано на всяка цена, тук малко или много изостава по отношение на тези умения в сравнение с другите деца. То не може да държи флумастера например и се чувства подтиснато, че не е на нивото на останалите и понякога става агресивно. Създава се сериозна разлика между можещи и крайно неможещи. Не се работи върху това да се развиват или най-просто как да се държат с другите. Много често такива деца, когато ги питам защо са ударили някои от останалите, отговарят: „Мама ми каза ако ме ударят и аз да удрям”.
Това са тригодишни деца и те нямат респект към възрастните. Аз не искам да се страхуват от мен, искам да сме приятели. Ние сме тяхното семейство тук, защото прекарват с нас по-голямата част от деня.
И все пак защо у някои колежки се проявява агресия? Да, има фактори, които влияят на това човек да е по-напрегнат. Например в големите групи от 38 деца е трудно да се обърне внимание на всяко дете, да се създаде творческа и спокойна атмосфера. Но аз мисля, че тези колеги, които често са от по-младото поколение, израснаха с друга ценностна система. Девалвираха някои основни ценности – кое е добро, кое е лошо, да бъдем толерантни, добронамерени, да решаваме проблемите с разговор, а не с агресия. Не е задължително да удариш някого, можеш буквално да го убиеш с думи. Това също е агресия.
Не са малко вече случаите на агресия от страна на персонала в някои детски градини и това нагнетява напрежение. Затова се стига и до такива реакции от страна на родителите, защото за всеки от тях детето му е най-милото нещо и той ще направи всичко то да се чувства комфортно.
***

Вашият коментар