Цвета Порязова

По традиция есента е време на туршиите и компотите. Защото когато рафтовете в мазето са пълни с буркани, зимата сякаш минава по-леко. В нашия край, най-вече в селата, все още се отглеждат зеленчуци и зимнината там се приготвя от тях. А който си няма градина или родители на село трябваше да си купи, въпреки че цените не бяха никак ниски. Всички, които пазаруваха в поредния четвъртък, обаче бяха категорични, че домашно приготвената зимнина е за предпочитане. А за хората вкусът на домашната лютеница си остава символ на натуралния качествен продукт. „Прочети на бурканчето от магазина какво пише – дава съвет възрастна жена – нишесте и куп Е-та…. ”
В края на октомври туршиите вече са почти готови. Жените докупуват по нещо, за което през миналия четвъртък не са им стигнали парите и разменят оригинални рецепти помежду си. Други пък обикалят саксиите с красиви цветя, поставени направо на тротоара. Колкото и да не достигат средствата, все ще отделят някой лев за едно цвете, за да им е по-весело вкъщи.
Край сергиите с грозде пък се въртят познавачи на домашното вино и се пазарят с продавачите. После обясняват на застаналите до тях как се прави най-доброто вино и че от гроздовата ракия по-хубава няма. Все по-рядко се мяркат кочани царевица, но пък тиквите започват да завладяват с големината и яркия си оранжев цвят. Кестени срамежливо надничат от касетките – не са особено популярни в този край, но хората вече ги търсят все повече. Едно нещо липсва – няма бамя, без която гювеч не става.
Вече идва ред на зелето. То традиционно е все от Петърч, но от съседната сергия злобнично подхвърлят, че е просто от борсата. А къде е расло само то си знае. Но пък мнението на всички е, че зеле се слага в бидона, когато е вече студено, та дори когато падне първият сняг.
И плодове дал Господ тази есен – пъстроцветни и привлекателни на вид, но ако са от вносните вкусът им често се разминава с желаното. Затова повечето търсят по-неугледните, но родни ябълки например. Виж, картофите са два вида – мръсни-произведени в България, включително и в общината и чисти – от внос.
Домашната консервна кампания е любимата инвестиция на българина. Всяка стотинка, вложена в традиционната „буркан-банк” в мазето, се връща с двойна лихва през зимата, убедени са хората.

Вашият коментар