На 27 юли, празника на Св. Панталеймон, в двора на старата църква „Света Петка” за пореден път имаше курбан. Дойдоха много хора, за да почетат светеца и да опитат вкусната курбан-чорба. От разговора с някои от тях се разбра, че малцина знаят нещо повече за манастира. Ето някои подробности за него, свързани с духовния живот и миналото на нашия град:

Има сведения, че манастирът е основан по време на Второто българско царство(XII-XIV в.). Каква е била съдбата му през вековете говорят само  легендите. Знае се, че манастирската църква е разрушавана  два пъти. Вторият път е възстановена през 1860 г. от Гроздан Китов, родом от с. Брезе – учител, който впоследствие приема духовното име Герасим и става игумен на манастира. Той същевременно е и свещеник и учител в новосъздаденото килийно училище в сградите на манастира. Основаването на килийното училище е имало за цел да подготви свещеници за този край. За първоучител в Своге трябва да се приеме отец Герасим, доживял до дълбока старост, починал през 1904 г. Погребан е в източната част на двора на църквата.
Целият обществен живот преди Освобождението и дълго след него протича в манастира “Света Петка”. След Освобождението килийното училище се превръща в светско и чак до учебната 1908/1909 г. учебното дело на свогенци продължава в манастирските пристройки.
През 1870 г. манастирът е посетен от Васил Левски, а след Освобождението – от Иван Вазов, който му посвещава стихотворението “Блян в старата черква”. Манастирът е бил действащ  няколко години след 9. IX. 1944. Старата манастирска църква постепенно престава да действа, за сметка на  съседната й трикорабна енорийска черква “Св. св. Петър и Павел”, построена през 1927 г.
Днес от някогашният манастир е останала единствено църквата „Св. Петка“, сгушила се и потънала в забвение, зад величествено издигащия се нов храм. От старите манастирски сгради, където се е помещавало килийното училище, не е останало почти нищо, има една постройка, но тя е от по-ново време.
Старата черква, с размери 12 х 5 м, е малка, еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с притвор и укрепена с контрафорси сграда. Вътрешността на църквата е покрита със стенописи, рисувани през 1860 г., когато е станало възстановяването й. Под тях личат по-стари изображения, които не могат да се датират точно без да бъдат свалени горните.
На база архитектурните особености и на част от разкритите стари стенописи, църквата не е строена по-късно от XVI-XVII век.

Вашият коментар